Индикаторите за бедност са изчислени по данни, събрани от Наблюдението на доходите на населението, което е хармонизирано с методологията на Евростат. Коефициентът на риска от бедност не показва колко хора са наистина бедни, а колко имат доход под прага на риска. Включва хора, които живеят в тежки материални и социални лишения, тоест тези, които живеят в домакинства с ниска интензивност на работа, заяви за Хина ръководителят на сектора за социални изследвания в Държавния статистически институт Дубравка Рогич-Хаджалич.
В Хърватия 19,9 процента от хората са били в такава позиция миналата година, което е с 1 процент по-малко от 2021 г., когато този показател е бил 20,9 процента. Делът на живеещите в домакинства с много ниска интензивност на работа (до 64 години) е 6,3 процента, което е с 1,2 процентни пункта по-малко от година по-рано. Само 1,5 процента от хората свързват двата края много лесно. Според възрастта процентът на риск от бедност е най-висок при хората над 65 години и е 32,4 процента, колкото е и през 2021 г. Той е по-силно изразен при жените (36,5 процента и по-слабо при мъжете - 26,6 процента)
Според степента на образование процентът на риск от бедност е най-висок при хората с основно образование и възлиза на 35,4 процента. Най-нисък е той при лицата с висше образование - 4,2 процента (5,1 процента през 2021 г.).
Коефициентът на риск от бедност за безработните е 42,6 процента. Най-уязвими са безработните (42,6 процента), пенсионерите (29,2 процента) и останалите в неактивен статус (30,7 процента). Според проучването от 2021 г. седем процента от хората в домакинствата не могат да си позволят адекватно отопление през най-студените месеци, а 41,7 процента от хората не могат да си позволят една седмица годишна ваканция извън дома за всички членове на домакинството. Освен това 6,9 процента от гражданите заявяват, че не могат да си позволят храна с месо, пиле или риба през ден.
По данни на Евростат през 2022 г. 95,3 милиона души в ЕС са били в риск от бедност (22 процента от населението). Най-висок процент е отчетен в Румъния (34 процента), следвана от България (32 процента), Гърция и Испания с по 26 процента, а най-нисък e в Чехия (12 процента), Словения (13 процента) и Полша (16 процента), отбелязва Хина.