От „бонус за усмивка“ до „бонус за антена“ – какво се случва със стимулите в бюджетния сектор в Румъния

Бюджетни служители в Румъния протестират през последните седмици срещу мерките за икономии, одобрени от правителството, които ще намалят доходите им. 
Новото румънско правителство, встъпило в длъжност в края на юни, се видя принудено да затегне коланите, след като страната регистрира миналата година най-високия бюджетен дефицит в ЕС от 9,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Ако не предприеме мерки за намаляването му, Румъния рискува спиране на европейските фондове, понижаване на кредитния рейтинг и по-нататъшно задлъжняване на фона на увеличения вече размер на дълга до 54,8 процента от БВП при 48,9 на сто през 2023 г.
Една от първите мерки за икономии, която обяви коалиционното правителство, бе за намаляване на бонусите за вредни условия на труд на служителите в държавния сектор. Правителството реши да ги ограничи до 300 леи (59 евро) бруто на месец. Засегнати са работещите в образованието, здравеопазването, дипломатическия корпус, както и магистратите. Мярката ще се прилага до 31 декември 2026 г. и за персонала в институции, подчинени на правителството.
Мерките за икономии идват в съчетание с увеличение на данъци и такси от 1 август т.г. и от 1 януари 2026 г., както и на замразяване на заплатите в бюджетния сектор на сегашното им равнище. Премиерът Илие Боложан предупреди, че без тези мерки Румъния рискува да се върне към времето на най-тежката икономическа криза в посткомунистическата си история, когато заплатите в бюджетния сектор бяха намалени с 25 процента, а данък добавена стойност бе увеличен от 19 на 24 на сто.
Въпреки това служителите от различни професионални сфери организират ежедневни протести, защото смятат, че ще загубят доходи в размер на около 600 леи (240 лв.) с новите мерки.
Местните медии разкриха обаче през последните дни и някои фрапиращи случаи на бонуси, раздавани в бюджетни ведомства. Ето и някои от тях:
ЖЕНСКИ БОНУСИ ЗА МЪЖЕ
В дружеството за управление на холдинги в енергетиката, подчинено на Министерството на енергетиката, цялото ръководство получава 10 процента бонус по простата причина, че в борда на директорите има жена. Така че мъжете също се радват на тази привилегия, съобщи телевизия Диджи 24. Министърът на енергетиката Богдан Иван заяви в ефира на телевизията, че ще изпрати в дружеството правителствения контролен орган и очаква доклад за работата на мениджърите на компанията. 
Диджи 24 посочва, че в това дружество само директорът печели повече от 56 000 леи нето на месец (над 11 000 евро).
СЛУЖИТЕЛ В МИНИСТЕРСТВО СЪС ЗАПЛАТА НА МИНИСТЪР
Премиерът Илие Боложан разкри тази седмица, че в Министерството на европейските фондове някои от бонусите са били в размер на 110 процента от заплатата.
„Един държавен служител в това министерство е получил 13 400 леи нето (5160 лв.), повече от един министър“, отбеляза премиерът. 
"Имаме четири министерства, сред които Министерството на европейските фондове, с повече от 2000 служители; така че армия от хора са успели да оптимизират доходите си през годините. Как? В заплатите е включен стимул от 50 процента за европейски фондове. В допълнение към него са добавени още 45 процента бонус за европейски фондове. Върху бонуса и стимула е добавен 15-процентен бонус за вредни условия. В крайна сметка те са получили заплати със 110 процента по-високи от тези в публичната система като цяло“, заяви премиерът, цитиран от Диджи 24.
Премиерът отбеляза, че в същото време усвояването на европейски фондове, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост, не е на изключително ниво.
"Един директор е имал заплата от 21 500 леи нето (8280 лв.) (…) Помислете колко хора в частния сектор, които работят усилено на ръководна длъжност, получават тази нетна заплата“, призова към размисъл премиерът Илие Боложан и призна, че доходите на тези бюджетни служители със сигурност ще намалеят с мерките за икономии.
Министърът на околната среда Диана Бузояну установи, че директорът на националната компания за горите „Ромсилва“ (Romsilva) е получил бонус от 100 000 евро при пенсионирането си и е бил преназначен на работа за 9000 евро месечно. Това обаче не е единственият странен случай в нейния ресор: главният готвач в „Ромсилва“ е получил бонус за кухня в размер на 100 процента от основната му заплата, съобщава Диджи 24.
СЪСТЕЗАНИЕ ПО ИЗМИСЛЯНЕ НА БОНУСИ
"Установихме, че през тези години, благодарение на законодателна изобретателност, имаме десетки бонуси в публичния сектор. Това беше състезание по измисляне на бонуси – от бонуси за поверителност, невропсихологични бонуси до бонуси за вредни условия. Това не би било проблем, ако се прилагаха правилно. Но започна да се злоупотребява", обобщи ситуацията премиерът Илие Боложан пред телевизия Антена 3.
МАХНЕТЕ АНТЕНИТЕ
Вчера служителите на румънския Сенат призоваха за „незабавно демонтиране“ на комуникационните антени и оборудването в сградата на парламента, „които генерират електромагнитни полета и радиация“, след като правителството на Илие Боложан им намали бонуса за вредни условия. Членовете на профсъюза на служителите в Сената твърдят, че при липсата на така наречения „бонус за антени“ премахването на оборудването от сградата е „единственият начин да се премахне източникът на риска“, на който според тях са изложени ежедневно.
В изявление на синдикатите се казва, че антените представляват „пряк риск за здравето на служителите“. "Това не е просто теория или спекулация. Ежедневната работа в непосредствена близост до това оборудване е свързана с многобройни случаи на ракови заболявания сред нашите колеги, някои от които с трагичен изход", се казва в изявление на синдикатите, цитирано от Диджи 24.
БЕЗ БОНУСИ – МИНИМАЛНА ЗАПЛАТА
През последните години румънската държава създаде паралелна система от стимули, която на теория възнаграждава труда при специални условия. В действителност тези бонуси често се използват като временно решение в система, в която скалите за заплащане са остарели, а бюджетният дефицит не позволява структурно увеличение на заплатите. Без бонуси някои държавни служители, сред които в ключови области като полицията, биха получавали минимална работна заплата, отбеляза румънската секция на Радио Свободна Европа.
Нетната минимална заплата в Румъния през 2025 г. е в размер на 2574 леи (991 лв.).
ЗАДАЧА ЗА ОЛИМПИАДА ПО МАТЕМАТИКА
„Каква е основната заплата, към която се прилагат 130 процента, за да се получи 1914 леи? (737 лв.)“. Тази задача поставиха на президента Никушор Дан, който е носител на два златни медала от международни олимпиади по математика, от синдикатите на полицаите.
Отговорът на президента беше: „Няма как“.
Синдикатите на служителите на Министерството на вътрешните работи обаче го опровергаха, като посочиха, че полицаите са само част от държавните служители, които успяват да получат достойни заплати само благодарение на дългата поредица от бонуси, пише Радио Свободна Европа.
От 2009 г. насам доходите на бюджетните служители в Румъния са „замразени, ограничени, отложени или запазени на нивото от предходната година“, припомнят от синдикатите.
Бонусите към заплатите са част от структурата на заплащане в Румъния още от комунистическия период. Първоначално те са били замислени като форма на компенсация за работа при трудни, опасни или специални условия. Кодексът на труда от 1972 г. ясно регламентира видовете бонуси, отпускани в промишлеността, здравеопазването, администрацията или образованието, които се определят централизирано и се прилагат еднакво.
След 1989 г., в условията на хаотичен икономически преход и галопираща инфлация, държавата поддържа основните заплати на скромни нива и бонусите се превръщат в средство за допълване на доходите.
През 90-те години на ХХ в. се наблюдава бум на индивидуално договаряните бонуси, особено в бюджетния сектор: за стаж, лоялност, опасни условия, конфиденциалност, антена, компютър и много други.
Някои от тях – като например „бонусът за усмивка“ (бонус за работа с хора), се превърнаха в символи на непоследователност и законодателни злоупотреби, припомня румънската секция на Свободна Европа.
В началото на 21 в. системата на заплащане в държавния сектор в Румъния е силно дебалансирана – едни и същи длъжности се заплащат различно в зависимост от институцията, а бонусите се превръщат в средство за избягване на директното увеличение на заплатите.
Тази реалност е предмет на постоянни критики от страна на международни финансови организации като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Техните експерти от години предупреждават, че с бонусите се злоупотребява, което подкопава бюджетната прозрачност и възпрепятства провеждането на реални реформи.
Същевременно една от реформите, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), има за цел да преструктурира системата на заплатите в държавния сектор.
Румъния поиска обаче да отложи прилагането на закона за единно заплащане в държавния сектор до последното искане за плащане по НПВУ, тъй като първо бюджетният дефицит трябва да бъде сведен под 5 процента от БВП.