Населението на ЕС се увеличава, но заради миграцията, която компенсира отрицателния естествен прираст

Населението на Европейския съюз се увеличава, като е достигнало рекордните над 450 милиона души (отчитайки излизането на Великобритания - бел. ред.). Причината за това обаче е миграцията, която компенсира отрицателния естествен прираст.
Населението на ЕС към 1 януари 2025 г. е 450,4 милиона души - с над 1 милион повече, отколкото към началото на 2024 г. Това сочат най-новите данни на статистическата агенция на съюза Евростат, публикувани вчера, когато бе отбелязан Световният ден на човечеството.
Населението в Общността е нараснало за четвърта поредна година, след като намаля през 2021 г. заради последиците от пандемията от КОВИД-19. Растежът може да се обясни до голяма степен с увеличението на миграцията. От 2012 г.  отрицателният естествен прираст на населението на ЕС бива компенсиран от положителна нетна миграция, посочва Евростат.
В сравнение с 1960 г., когато жителите на ЕС са наброявали 354,5 милиона, към 1 януари 2025 г. населението е нараснало с 95,9 милиона души. Темповете на растеж обаче са се забавили постепенно през последните десетилетия. Докато през 60-те години на миналия век населението е нараствало средно с около 3 милиона души на година, то през 2005-2024 г. растежът е бил около 0,9 милиона души годишно. 
Към 1 януари 2025 г. най-многолюдната страна в ЕС е била Германия (83,6 милиона души), а с най-малко население е била Малта (около 600 000 души). 
В България към началото на 2025 г. населението е било 6 437 360 души, или с 8121 по-малко, отколкото към 1 януари 2024 г., сочат данните на Евростат.
За сравнение, през 1960 г. населението на България е било 7 829 246 души.
Трите страни с най-голямо население - Германия (19 на сто от населението на ЕС), Франция (15 на сто) и Италия (13 на сто), са съставлявали близо половината (47 на сто) от общото население на ЕС към 1 януари 2025 г.
Между 1 януари 2024 г. и 1 януари 2025 г. 8 страни от ЕС е регистрирано намаление на населението, а най-значителен е бил спадът в Латвия, Унгария, Полша и Естония.
Сред 19-те страни от ЕС, регистрирали най-високи темпове на растеж на населението, с най-голям ръст са били Малта, Ирландия и Люксембург.
Статистиката бе публикувана навръх Световния ден на населението - 11 юли, с цел повишаване на осведомеността за глобалната демографска ситуация.
Агенция Ройтерс отбелязва някои тенденции, които се открояват в тези данни:
1. В ЕС са регистрирани повече смъртни случаи отколкото раждания годишно, което означава, че миграцията е единственият двигател на ръста на населението на съюза. Тази тревожна тенденция подчертава демографските предизвикателства пред блока, където ниската раждаемост и застаряването на населението подлагат на натиск социалните системи и предизвикват недостиг на работна ръка.
2. Населението на ЕС се е увеличило миналата година с 1,07 милиона души. Положителната нетна миграция от 2,3 милиона души е компенсирала отрицателния естествен прираст от 1,3 милиона човека, дължащ се повечето смъртни случаи (4,82 милиона) отколкото раждания (3,56 милиона).
3. Общата картина прикрива някои специфики по страни: населението на 19 държави се е увеличило, а на 8 е намаляло.
Най-голям ръст е регистрирала Малта (19 на 1000 души), следвана от Ирландия (16,3) и Люксембург (14,7).
На обратния полюс е Латвия (-9,9 на 1000 човека), следвана от Унгария (-4,7), Полша и Естония (по -3,4).
"Наблюдаваният ръст на населението до голяма степен може да бъде приписан на нарасналите мигрантски потоци след КОВИД-19", коментираха от Евростат.
От статистическата служба на ЕС напомниха, че населението на 27-те страни е намаляло по време на пандемията в началото на това десетилетие.
Някои държави от съюза затегнаха граничния контрол на фона на обществените безпокойства, свързани с миграцията, въпреки че броят на нелегалните влизания на територията на блока е намалял миналата година с 38% до най-ниското си равнище от 2021 г., посочва Ройтерс.
Белгия, Полша, Германия и Нидерландия, които са част от Шенгенското пространство, въведоха временни гранични проверки през последната година и половина, повдигайки въпроси за бъдещето на зоната за свободно движение.
Миналата година ЕС реформира миграционната си система, за да намали броя на нелегалните мигранти и да ускори процедурите по разглеждане на молбите за убежище.