На 7 ноември се навършиха 190 години от рождението на Каравелов, който има значителен принос за развитието на обществената мисъл в България в епохата на Възраждането.
Любен Каравелов е роден в Копривщица, но освен в родния си град той учи и в Пловдив, Одрин, Цариград и Москва.
Той живее в Сърбия между 1867 г. и 1869 г. Установява се в столицата Белград, а за кратко и във втория по големина град в Сърбия - Нови Сад. Докато е в Сърбия замисля да основе тайна българска патриотична организация („общество“) в Белград, официално с просветно-културни задачи, но фактически с политическа цел за подготовка на въстание в България. Заедно с руския революционер Иван Прижов изработва проект за създаването на организацията. През пролетта на 1867 г. Каравелов създава Българския революционен комитет в Белград със задача да подготви чети на сръбска територия, които да се включат в евентуално българско въстание. Той изработва наредба-устав на комитета в духа на революционната идеология и тактика на Георги С. Раковски.
В Белград е дописник на руските вестници „Голос“ и „Московские ведомости“. По време на пребиваването си в Сърбия Каравелов се утвърждава като публицист и белетрист.
Журналистическата си дейност продължава и в Букурещ, където се установява през май 1869 г. Там той е ангажиран от „старите“, група заможни български търговци, да редактира техния вестник „Отечество“. От 7 ноември 1869 г. издава вестник „Свобода“ (1869 – 1873). По-късно негов пръв помощник там става Христо Ботев (1872 – 1873 г.), а вестникът става орган на Българския революционен централен комитет. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките (БАН). По-късно Каравелов и Ботев редактират вестник „Независимост“ (1873 – 1874), а от януари 1875 г. Любен Каравелов издава списание „Знание".
През тази година БТА инициира поставянето на паметни плочи и на писателя и публицист Алеко Константинов в Юридическия факултет на Одеския национален университет "И.И. Мечников", където той учи право от 1881 г. до 1885 г. и на поета Атанас Далчев, работил и като редактор в списание, в двора на Генералното консулство на България в Солун, където Далчев е роден.