По течението на река Дунав се носят близо 100 тона пластмаса годишно; водите на Румъния са се превърнали в сметища, алармират еколози

Водите на Румъния са се превърнали в истински сметища. Стотици тонове отпадъци се хвърлят по бреговете на реките и впоследствие се озовават във водата. Проучване на еколози разкри, че водите на река Дунав годишно пренасят сто тона пластмаса от влизането си на румънска територия до вливането им в Черно море, информира телевизия Диджи 24 в своя разработка по темата.
В продължение на една година еколози са вземали проби от водите на река Дунав през различните сезони и са ги изпращали за лабораторен анализ, съобщава Диджи 24. Резултатите са повече от тревожни: в румънския сектор на реката Дунав пренася годишно близо 100 тона пластмаса, която впоследствие достига делтата, а след това и Черно море. След анализ на 270-те взети проби са установени 48,5 тона микропластмаса, т.е. парчета под 5 мм, и 48 тона макропластмаса.
Координаторът по проекти в асоциацията „По-зелено“ Лоредана Пана коментира пред Диджи 24, че проблемът е голям, тъй като количествата нарастват всяка година, а към момента няма програма, която да се занимава с превенцията на замърсяването на водите.
Екологът Александра Томеску е направила експеримент, като е проследила течението на река Арджеш от извора ѝ във Фъгърашките планини (част от Южните Карпати) до вливането й в Дунав. По пътя си тя констатира, че бреговете на реката са превърнати в сметища.
„Всичко, което представлява бряг, всичко, което представлява път близо до река Арджеш, е сметище. На практика от извора до устието е сметище – пътищата, бреговете са пълни с отпадъци“, разказва пред Диджи 24 Александра Томеску.
Екип на телевизията е посетил поречието на Арджеш между селищата Конрету и Мъгуреле. В репортажа се вижда, че боклукът е навсякъде и разнообразен – от пластмасови бутилки до строителни отпадъци, играчки, автомобилни гуми и цели части от шасито на автомобили. Всичко, което има в едно домакинство, може да бъде намерено изхвърлено по бреговете, отбелязва Диджи 24.
Лоредана Пана от асоциацията „По-зелено“ посочва, че всички реки и езера в Румъния са в това състояние.
Националната администрация „Румънски води“ е институцията, която се занимава с управлението и поддръжката на водите в страната. Агенцията обаче не проверява количествата пластмаса във водите, отбелязва Диджи 24.
Лоредана Пана от „По-зелено“ уточнява, че в закона за водите замърсяването с отпадъци де факто не се счита за замърсяване, а „Румънски води“ анализират само химическия състав на водата и нямат задължения по почистването ѝ.
Според закона, за чистотата на реките и крайбрежието във и около населените места отговарят кметовете. В много от случаите става дума за малки селища и кметовете казват, че не разполагат със средства за тази цел. Национална администрация „Румънски води“ отговаря за поддръжката на реките само извън населените места, посочва Диджи 24.
На фона на прехвърлянето на отговорност между институциите, над 60 неправителствени организации изпратиха отворено писмо до Министерството на околната среда, с което искат да бъде изготвена национална програма за почистване на бреговете на реките под управлението на Националната агенция за околна среда и с финансиране от Фонда за околна среда.
Микропластмасата вече се възприема като глобален проблем, посочва Диджи 24. Намираме я навсякъде – в рибата, месото, растенията и в много от хранителните продукти, които консумираме. Учени от цял свят опитват да установят колко вредна е за здравето на хората и доколко предизвиква и благоприятства появата на тежки заболявания, отбелязва румънската медия.