Понятието „граница“ вече не е разделителна линия, а се превърна в обща работна зона, заяви пред БТА председателят на Асоциацията за популяризиране на Одрин

През последните години трансграничното сътрудничество между Турция и България се засилва. Може да се каже дори, че понятието „граница“ престана да бъде разделителна линия и се превърна в обща работна зона. Това заяви в интервю за БТА Бюлент Баджъоглу, председател на Асоциацията за популяризиране на Одрин и туризма в Одрин (ЕТТДЕР/ETTDER).
Решихме да дадем по-голям приоритет на проектите, свързани с образованието, каза още Баджъоглу.
По думите му Одрин продължава да бъде привлекателна дестинация за българските туристи, но в последно време се наблюдава и обратна тенденция: много турски граждани предпочитат да ходят на пазар в България.
Следва интервюто с председателя на ЕТТДЕР Бюлент Баджъоглу:
Увеличава ли интересът към участие в програмите Интеррег-ИПП (Interreg-IPA) в Одрин?
Програмите за трансгранично сътрудничество Интеррег-ИПП (Interreg-IPA) са стратегически инструмент, чиято цел е да подкрепя проекти, които служат на общите приоритети на страните-членки и кандидатките за присъединяване към ЕС. Благодарение на тези програми се развиват не само финансовите ресурси, но и управленският капацитет, културата за реализиране на съвместни проекти и съзнанието за регионална интеграция.
По отношение на сътрудничеството между Турция и България популярността на програмите, които се провеждат от години, значително се е увеличила в последно време. Това доведе до желание за участие в процеса не само на публичните институции, но и на много местни участници, включително професионални сдружения и асоциации. Програмите позволиха създаване на конкретни форми на сътрудничество, които дълго време не бяха установени въпреки близкото географско положение на двете страни; укрепи се взаимното доверие, обменът на информация и практиката за съвместна работа.
Въпреки това настоящият интерес все още изглежда по-малък от потенциала на региона. В град като Одрин, който предлага големи възможности в сферата на културата, икономиката и туризма, може да очаква много по-интензивно и системно участие в тези програми. Особено през първите години тежкият технически език и сложността на процедурите за кандидатстване бяха сериозен възпиращ фактор за много институции.
През последните години обаче се наблюдава съществена промяна. Реализирането на проекти вече не е абстрактна и престижна цел, а се разглежда като функционален начин за намиране на решения на конкретни нужди. Наблюдава се увеличение на заявленията за участие в проекти.
Програмите допринасят ли значително за популяризирането на граничните райони на Турция и България?
Западната част на Турция и източната част на България, освен че са важни преходни райони заради географското им положение, имат значителен потенциал в сферата на туризма, който все още не е достатъчно популяризиран. Става дума за райони, които през годините са останали на заден план. Благодарение на програмите Интеррег-ИПП (Interreg-IPA) се създават по-тесни връзки между институциите на двете страни. Създадените в този контекст съвместни проекти подготвиха почвата както за популяризирането на регионалните ценности, така и за по-доброто опознаване на народите на двете страни.
За съжаление значителна част от дейностите за популяризиране на районите са ограничени до срока на изпълнение на проекта; когато проектът приключи, дейностите може да бъдат прекратени. Това ясно показва необходимостта от разработване на устойчива стратегия за популяризиране.
Какво можете да споделите за трансграничното сътрудничество (Турция-България) през последните години?
През последните години трансграничното сътрудничество между Турция и България се изгражда с търпение, като части от пъзел. С финансовата и техническа подкрепа от ЕС отношенията между двете страни станаха по-систематични и целенасочени. Може да се каже, че понятието „граница“ престана да бъде разделителна линия и се превърна в обща работна зона.
В този процес бяха реализирани различни проекти – от инфраструктурата до опазването на културното наследство, от управлението на природните ресурси до икономическото и социалното развитие. От една страна бяха укрепени основните връзки – пътища, гранични пунктове, съоръжения, а от друга – бяха изградени социални връзки. Благодарение на съвместни обучения, културни събития и дейности за популяризиране на регионите взаимното доверие и разбирателство между граничните райони на двете страни значително се подобриха. Не беше лесно обаче да се постигне всичко това.
Все още съществуват трудности като различия в опита в управлението на проекти, несъответствия в техническите и бюрократичните процеси, както и колебание при установяването на партньорства.
Въпреки това не може да се отрече, че е настъпила значителна промяна. Днес се развива не само процес за реализиране на проекти, но и по-широка визия, а именно разбиране за сътрудничество, основано на общи ценности, взаимни нужди и дългосрочни стратегии. Това подготвя почвата за по-интегрирани, по-устойчиви и по-всеобхватни партньорства в бъдеще.
Вашата асоциация ETTDER отдавна участва в трансграничните програми за сътрудничество Интеррег-ИПП. Планирате ли да участвате в нови проекти, в частност в проекти, свързани с образованието?
Като Асоциация за популяризиране на Одрин и туризма в Одрин (ETTDER) участието ни в трансграничните програми за сътрудничество Интеррег-ИПП за нас не е само процес на създаване на ресурси на базата на проекти, но и важно „опитно поле“ от гледна точка на обучението, споделянето на информация и развитието на капацитета на сектора. С всеки нов проект ние се развиваме като организация и можем да анализираме местните динамики в Одрин и България по-задълбочено. В този смисъл програмите са били като (учебна – бел. авт.) „лаборатория“ за нас и са подобрили значително нашите умения за реализиране на проекти и развитие на партньорства.
В този контекст решихме да дадем по-голям приоритет на проектите, свързани с образованието. Туристическият сектор в момента се променя бързо под влиянието на дигитализацията, климатичните изменения, промяната в профила на посетителите и очакванията за местно развитие.
Тази трансформация изисква сериознo преструктуриране не само при предоставянето на услуги, но и в компетентността на човешките ресурси и осведомеността на местните участници. Начинът да се отговори на тази нужда е чрез силна образователна инфраструктура.
Във връзка с това в рамките на програмата Интерег-ИПП 2021-2027 г. България – Турция, представихме проекта "Новото лица на природното наследство - туристически инициативи в трансграничните земеделски райони" (“The New Face of Natural Heritage – Tourism Initiatives in Cross-Border Agricultural Areas“ - RENEW-HERITAGE) под ръководството на Тракийския институт за селскостопански изследвания, в партньорство с нашата асоциация ETTDER, Института по земеделие в Карнобат и Историческия музей в Карнобат. Проектът предвижда създаване на агротуристическа дестинация и образователен кампус в Одрин.  
Имаме за цел да изградим качествен и трансформиращ образователен модел, който не остава само на теория, а намира практическо приложение, укрепва знанията и уменията на местните участници и допринася за развитието на общата туристическа визия на двете страни.
Каква е ситуацията в сферата на туризма в Одрин през последната година?
Макар ситуацията в сферата на туризма в Одрин през последната година да е обнадеждаваща от гледна точка на броя на посетителите, тя показва, че все още имаме значителни възможности за развитие по отношение на качествената трансформация.
Наблюдава се сериозно увеличение на броя на еднодневните посетители. Вижда се колко са натоварени граничните пунктове, тълпите в центъра на града през уикендите, както и увеличението на публикациите в социалните мрежи.
Въпреки това все още е трудно да се направи ясна оценка дали тази активност има дългосрочен и балансиран принос за икономиката на града и качеството на живот на местните жители. Одрин все още оставя впечатление за „дестинация за бързо потребление“. Средната продължителност на престоя на посетителите е много кратка, в много случаи дори не е цял ден. Това ограничава приходите от туризъм, а градът има потенциал да предлага по-интересни преживявания заради своето историческо, културно и природно наследство.
Сред положителните развития за града са инициативите на местните предприемачи, тематичните фестивали, нарастващият интерес към гастрономията.
Много български туристи посещават Одрин. Има ли увеличение на броя на туристите от България въпреки повишаването на цените в Турция напоследък?
Одрин отдавна е привлекателна дестинация за българските туристи. Благодарение на еднодневните посещения с цел шопинг в икономиката на града имаше осезаема динамика. В последно време обаче се наблюдават някои промени.
Традиционно през юли и август има и леко намаление на броя на гостите от България заради натоварването на границите. Несигурността заради увеличението на цените и колебанията на курса на турската лира доведе до видима промяна в потребителското поведение на посетителите от България, като се отчита намалена покупателна способност.
В същото време се наблюдава и обратна тенденция: заради по-високите цени и намалената покупателна способност много турски граждани, особено тези, които живеят в граничните градове, вече предпочитат да ходят на пазар в България и Гърция. По този начин Одрин от една страна започва да става „леко скъп“ за чуждестранните туристи, а от друга – „град с по-малки възможности“ за местното население.
Това, че туризмът е „не само въпрос на количество, а и на качество"; че без ценова стабилност, качество на услугите и стратегически маркетингови планове туристическият поток не може да бъде запазен, е неоспорим факт. За Одрин този процес е сигнал, че е необходимо да се премине към нов стратегически период, фокусиран върху трайна икономическа трансформация, а не върху бързи печалби.
Какво мислите за проекта „Европа в Балканите – заедно чрез знание“, реализиран от БТА с подкрепата на Европейската комисия?
Балканите са специфичен географски район, в който през вековете се пресичат различни култури, народи и езици. Всяко усилие, което насърчава обмена на информация и взаимното разбирателство между страните от региона, трябва да се разглежда като инициатива за изграждане на мост не само в политическо и икономическо отношение, но и в социално и културно отношение. В този контекст проектът „Европа на Балканите – заедно чрез знание“ е много значима и навременна инициатива за бъдещето на Балканския регион. В частност, дискусиите за това как образованието, знанието и уменията да бъдат свързани с младите хора и пазара на труда са основни елементи за устойчиво развитие в региона.
Този проект, който се основава на политиката за сближаване на ЕС за периода 2021-2027 г. и на поуките от предишния период, е забележителен не само на институционално ниво, но и по отношение на участието на местните участници. Чрез трансграничните форуми, в които участва и Одрин, се създава основа за укрепване на взаимното разбирателство, търсенето на решения на общите проблеми и чувството за принадлежност към региона.
Вярвам, че тази широкоспектърна инициатива ще допринесе в дългосрочен план както за приобщаването към ценностите на ЕС на местно ниво, така и за развитието на по-силна култура на сътрудничество в региона.
------- 
Председателят на ЕТТДЕР Бюлент Баджъоглу присъства на конференцията, организирана от БТА в Одрин „Европа в Балканите – заедно чрез знание“, проведена на 25 март т.г., както и на трансграничната конференция на БТА „Европа на Балканите: Общо бъдеще“ на 19 февруари 2024 г. в турския граничен град. Той бе гост и на закриващата конференция по проекта „Европа на Балканите: Общо Бъдеще“ в курорта „Албена“ през август м.г.