Последните стъпки на сръбските власти в правосъдната система са „тревожни“, според оценка на Европейската комисия

Европейската комисия оцени като „тревожни“ последните стъпки, предприети от компетентните органи в Сърбия, които са свързани с това, което Брюксел нарича прилагане на съдебни изменения, предава сръбската редакция на радио "Свободна Европа".
Това са изменения в пакет от съдебни закони, приети по спешната процедура през януари, които Европейската комисия оцени като „сериозна стъпка назад в процеса на европейска интеграция“ на Сърбия.
„Нашата позиция остава непроменена. Комисията очаква прилагането на тези закони да бъде отложено, докато Венецианската комисия не излезе със становище. След това очакваме законите да бъдат съответно преразгледани“, каза Гийом Мерсие, говорител на Европейската комисия, отговарящ за въпросите на разширяването, цитиран от "Свободна Европа".
Белградските власти са представили измененията в пакета закони за разглеждане от Венецианската комисия и са обещали на Брюксел, че няма да ги прилагат, докато този орган не представи становището си.
Вчера и днес делегация на Венецианската комисия се намира в сръбската столица Белград и се срещна с управляващи и опозиция във връзка със законодателните промени в областта на съдебната власт.
Миналата седмица обаче Висшият прокурорски съвет взе решение, в което участваше и министърът на правосъдието Ненад Вуич, че четирима прокурори няма да продължат да работят в Прокуратурата за организирана престъпност (ТОК).
Това са прокурори, които, освен всичко друго, са били ангажирани с разследване на евентуална корупция в правителството по случая от 1 ноември 2024 г. със срутването на козирката на наскоро ремонтираната жп гара в северния сръбски град Нови Сад, където загинаха 16 души, както и с разследването на изземването на пет тона марихуана в село близо до Крушевац в края на януари 2026 г.
През последните месеци прокуратурата в Сърбия е обект на критики, включително от страна на президента Александър Вучич, заради няколко дела, които води срещу държавни служители, между които е делото срещу настоящия министър на културата Никола Селакович, обвинен в предполагаема злоупотреба със служебно положение и фалшифициране на документ.
Ситуацията с пакета съдебни закони допълнително поставя под въпрос способността на Сърбия да получава средствата, отпуснати ѝ от европейските фондове, предава сръбската редакция на радио "Свободна Европа".
„Европейската комисия продължава да преразглежда дали Сърбия все още отговаря на условията за плащания по финансовите инструменти на ЕС“, потвърди днес говорителят Мерсие, цитиран от "Свободна Европа".
Върховенството на закона е едно от ключовите условия за всяка държава, която желае да използва средства от Европейския съюз.
В средата на януари Сърбия получи само половината от планираните средства от Плана за растеж, тъй като не изпълни всички стъпки за реформи, планирани за този транш.
През февруари европейският комисар по разширяването Марта Кос предупреди, че Европейската комисия, в светлината на приемането на пакета от съдебни закони, ще преразгледа дали Сърбия все още отговаря на критериите за европейска финансова помощ, включително средства от Плана за растеж, както и от предприсъединителната помощ.
Сърбия трябва да получи общо 1,6 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и заеми от Плана за растеж но всички финансови ресурси са обвързани с напредъка в областта на върховенството на закона.
Траншът се отнася за периода от 2024 до 2027 г. В случай че дадена страна кандидат за член на ЕС не използва цялата сума, средствата се преразпределят между другите бенефициенти.