Повишаване на мерките за сигурност в някои балкански страни във връзка със събитията в Близкия изток

Поради ситуацията в Близкия изток и засиления миграционен натиск няколко държави в балканския регион въведоха нови мерки за сигурност или решиха да разширят контрола на вътрешните граници на Шенген.
Мерките за сигурност в Босна и Херцеговина (БиХ) бяха повишени поради опасения от възможно преливане на кризата от Близкия изток. Това заяви министърът на сигурността на Босна и Херцеговина Ненад Нешич за агенция СРНА.
Той каза, че в момента ситуацията със сигурността в Босна и Херцеговина е добра. "Следим събитията, както в региона, така и в света, и очакваме, че нито едно събитие няма да ни изненада“, каза Нешич. п
Заради събитията в Близкия изток Словения повиши заплахата от тероризъм до средно ниво, което е третото от общо пет нива на опасност, съобщи порталът 24ur.
Както беше обявено от словенския парламент, Комисията за контрол на службите за разузнаване и сигурност на извънредно заседание вчера се запозна с оценката на заплахата за сигурността в случай на възможни антиизраелски протести в Словения и с дейностите на службите за сигурност в това отношение. На срещата присъстваха и директорът на Словенската агенция за разузнаване и сигурност Йошко Кадивник, главният директор на полицията Сенад Юшич и заместник-директорът на дирекцията на криминалната полиция.
Също така заради войната в Близкия изток Словения ще въведе контрол по границите си с Хърватия и Унгария. Ресорният министър вече е информирал за това хърватските и унгарските си колеги.
Италия уведоми по-рано Словения, че поради променената ситуация в Европа и Близкия изток въвежда граничен контрол. По неофициална информация контролът трябва да бъде въведен в събота, първоначално за 10 дни, с възможност за удължаване.
Австрия, която въведе контрол на границата със Словения и Унгария през 2015 г. в разгара на бежанската криза, в понеделник докладва на Европейската комисия за новото удължаване на този контрол от 12 ноември тази година до 11 май следващата година.
Повторен временен контрол по вътрешните граници на Шенгенското пространство може да бъде въведен от държавите само в случай на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, за което те трябва да информират Брюксел, посочва агенция Хина.
Хърватският премиер  Андрей Пленкович  каза вчера, че е от ключово значение всички хърватски служби за сигурност да наблюдават отблизо ситуацията със сигурността след последните атаки в Белгия  и след терористичната атака на Хамас срещу Израел. Агенцията за сигурност и разузнаване  на Хърватия съобщи, че е повишила бдителността след убийството на двама шведски граждани в Брюксел. Журналисти в Риека попитаха Пленкович достатъчно ли е това. "Повишаването на бдителността е нормално в новия контекст на голяма глобална нестабилност", отговори премиерът. "Руската агресия срещу Украйна продължава повече от 18 месеца и терористичната атака на Хамас срещу Израел има огромни последици не само върху Израел, но и върху целия регион на Близкия изток", добави хърватският премиер.
Отзвукът от този конфликт вече се усеща в западните страни, каза Пленкович. "Тероризмът и екстремизмът се основават на такива събития и затова е от ключово значение всички наши служби за сигурност да бъдат нащрек и да наблюдават цялата ситуация със сигурността по-интензивно, отколкото при нормални обстоятелства,“ каза добави той. На въпрос има ли информация за евентуални заплахи срещу Хърватия, Пленкович отговори, че няма.
Представители на опозиционните партии в хърватския парламент казаха вчера, че поради военните събития в Близкия изток има опасност от тероризъм и в Хърватия и е необходимо да се повиши нивото на сигурност. Никола Гърмоя (Мост) припомни за неотдавнашната терористична атака в Брюксел и каза, че има опасност от тероризъм.
"На границата на Хърватия с Босна и Херцеговина, Агенцията за сигурност и разузнаване (SOA) вече каза това, имаме ислямски екстремизъм и потенциален тероризъм, така че трябва да бъдем много внимателни и се надявам нашите институции да си вършат работата“, каза той.  Сандра Бендич(Можем!) смята, че рискът от терористична атака може да е малко по-нисък в Хърватия, но това не означава, че трябва да се подценява. Сигурна съм, каза тя, че както Агенцията за сигурност и разузнаване, така и органите, отговорни за наблюдението на рисковете за сигурността, правят ежедневни оценки, но няма нужда да предизвикваме обществена паника относно ситуацията. Всеки път, когато това се случи и възникне риск за сигурността, се повишава и готовността на охранителните агенции и досега не сме имали големи инциденти, надявам се и сега да няма“, каза тя. Тя също така смята за важно как Хърватия, заедно с ЕС, ще се позиционират спрямо Израел и други страни, участващи в конфликта.
Иван Пенава от Движение Отечество смята, че Хърватия трябва да повиши нивото на сигурност, но също така да действа в съответствие с капацитета си, който не е голям, и "да гарантира, че няма големи групи хора, пребиваващи на територията на Хърватия, които не са в съответствие с нашата култура на живот и които Хърватия не може да контролира".  Бившият министър на вътрешните работи Ранко Остоич заяви, че взривоопасната ситуация трябва да привлече вниманието на всички, които се грижат за националната сигурност в Хърватия. "Вярвам, че са взети определени мерки, но конфликтът не е далеч и не трябва да се пренебрегват изненадващи ситуации, които може да възникнат всеки момент. Войната в Украйна, събитията в ивицата Газа, заедно с последните събития в ЕС показват, че не сме изолирани от света, следователно винаги има опасност и властите трябва да са подготвени за това“, каза Остоич, цитиран от агенция Хина.