В официалния си профил в Туитър Додик написа, че е разговарял вчера с Путин за завършването на сръбско-руския храм в главния глад на Република Сръбска, Баня Лука, както и за засилване на туристическия потенциал между Република Сръбска и Русия.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна в периода 1992 – 1995 година, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
„Винаги е особено удоволствие да се срещна с велик световен лидер и искрен приятел на Република Сръбска“, написа още Додик след срещата с Путин.
На срещата на върха, организирана от руския президент, присъстваха лидерите на Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и други страни, които са членки или се стремят към членство в БРИКС.
Това е петата среща на Додик с Путин от началото на руската инвазия в Украйна и единадесетият им разговор от 2014 г., отбелязва Радио Свободна Европа.
Президентът на Република Сръбска е едно от малкото официални лица, които са се срещали с руски и беларуски официални лица от началото на руската инвазия в Украйна.
Международната общност многократно е изтъквала, че Босна и Херцеговина се е ангажирала да следва насоките за сигурност и външна политика на ЕС, като страна кандидат за членство в ЕС.
Проруската реторика и близостта с руските лидери не носи конкретна полза за Република Сръбска. Инвестициите от 27 страни членки на ЕС представляват 64 процента от общите чуждестранни инвестиции в Босна и Херцеговина, докато руските инвестиции възлизат на по-малко от четири процента, отбелязва Радио Свободна Европа.
В Република Сръбска Русия е пета в списъка на инвеститорите след Сърбия, Италия, Австрия и Великобритания.
Няколко големи проекта, които правителството на Република Сръбска стартира с руски компании и олигарси, доведоха до загуби за милиони.