Реформите в Сърбия в областта на върховенството на закона и свободата на медиите са забавени или бележат регрес, сочи проектодоклад на ЕП

Реформите в Сърбия, свързани с интеграцията в ЕС, са се забавили значително или показват регрес, особено в ключовите области на върховенството на закона и свободата на медиите, се казва в проекта за годишен доклад за Сърбия, който бе представен днес на заседание на комисията по външна политика на Европейския парламент (EП), предават местните медии.
В документа, изготвен от докладчика за Сърбия Тонино Пицула, се оценява, че напредъкът към членство в ЕС зависи от пълното зачитане на европейските ценности, демокрацията и основните права, които са част от критериите от Копенхаген.
„Това не означава само приемане на реформи, но и пълното им прилагане на практика“, се посочва в проекта.
В проектодоклада се оценява, че „политическите права и гражданските свободи в Сърбия са в упадък, като се наблюдава натиск върху независимите медии, академичните среди, политическата опозиция и организациите на гражданското общество“.
Документът припомня, че пълноправното членство в ЕС е прокламираната стратегическа цел на Сърбия, но отбелязва, че този ангажимент „често не се отразява на практика, както в случая с отсъствието на най-висшите представители на Сърбия от срещата на върха ЕС-Западни Балкани през декември 2025 г.“.
В доклада се посочва, че Сърбия трябва „ясно и последователно да демонстрира своята геополитическа ориентация към ЕС, включително пълно съответствие с външната политика на ЕС“, и по-специално с ограничителните мерки, въведени от ЕС в контекста на руската агресия срещу Украйна.
В текста на доклада се изразява съжаление от „факта, че Сърбия е постигнала ограничен или никакъв напредък в изпълнението на критериите за членство в ЕС по много други преговорни глави“.
В него се подчертава, че преговорите за присъединяване към ЕС със Сърбия трябва да напредват „само въз основа на измерим и устойчив напредък в основния клъстер, по-специално в областите на върховенството на закона, борбата с корупцията и организираната престъпност, независимостта на съдебната система, свободата на медиите и реформата на публичната администрация“.
Документът „категорично отхвърля всички обвинения от сръбски официални лица, че ЕС и някои от неговите държави членки са участвали в организирането на студентските протести, започнали през ноември 2024 г., с цел провокиране на „цветна революция“.
Проектът на доклад осъжда „неприемливото поведение, обидите и негативната реторика, насочени към членове на Европейския парламент и други политически участници (...) през януари 2026 г.“
„Сериозна загриженост“ се изразява и от измененията в съдебните закони, които се оценяват като „сериозна стъпка назад по пътя към членство в ЕС, тъй като допълнително ограничават независимостта на съдебната система и автономността на прокуратурата“.
Проектодокладът изразява безпокойство и от задълбочаващата се социална криза в контекста на масовите граждански протести от ноември 2024 г. насам, които според него „отразяват реакцията на народа на Сърбия на възприеманата системна корупция и липсата на отчетност и прозрачност в страната“.
В доклада се изразява убеждението, че „най-добрият начин за разрешаване на политическата криза в Сърбия е провеждането на свободни и честни избори“ и се призовава за пълно прилагане на всички препоръки по прозрачен и приобщаващ начин.
В него се потвърждава значението на конструктивното участие в диалога между Белград и Прищина, за да се постигне „всеобхватно, правно обвързващо споразумение за нормализиране, основано на взаимно признаване и в съответствие с международното право". Проектодокладът призовава Косово и Сърбия да изпълнят Брюкселското и Охридското споразумение, включително създаването на Съюз на общините със сръбско мнозинство в Косово и прекратяването на противопоставянето на Сърбия на членството на Косово в регионални и международни организации.
В документа се подчертава също, че подкрепата за Сърбия и други страни от Западните Балкани от Програмата за реформи и растеж е обвързана със спазването на ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система, свободни и честни избори, плуралистични медии, независима съдебна система, върховенство на закона и изпълнение на всички задължения, свързани с правата на човека.
По време на представянето на документа на заседанието на комисията по външна политика докладчикът в сянка за Сърбия, Давор Иво Щир от Европейската народна партия (ЕНП), заяви, че атаките срещу членове на Европейския парламент са неуместни и представляват неуважение към институцията на Европейския парламент, предава регионалния информационен портал "Съвременна политика".
Той се съгласи и оцени, че Сърбия е дълбоко разделена и че основната линия на това разделение е демокрацията, върховенството на закона и борбата с корупцията.
„ЕС е второстепенен въпрос в този момент. Президентът Вучич заяви в плана си „Сърбия 2035“, че ЕС е целта на Сърбия, но това не е съпроводено с конкретни реформи“, каза Щир.
Той посочи, че на мисията на ЕП, която посети Белград през януари, са били представени множество примери за нарушения на критериите на ЕС, особено в области като свободата на събранията, медиите и академичната свобода.
В проектодокумента за годишния напредък на присъединяването на Сърбия към ЕС е записан и призив Европейската комисия да преразгледа средствата, отпуснати на страната по Плана за растеж, съобщава "Съвременна политика".