Родителите в Гърция - с главна роля в живота на порасналите си деца

Докога родителите трябва да издържат порасналите си деца и дали трябва да участват активно в живота им дори когато те са достигнали възраст, която предполага взимането на самостоятелни решения. Въпросът стои на дневен ред в много общества, като не е изключение и за Гърция, в която традиционно семейните връзки са особено силни. 
Данни показват, че средната възраст, на която децата напускат бащиния си дом в Гърция, е около 30, съобщава електронното издание „Ню мъни“. Това е с цели четири години повече от средната възраст, на която порасналите деца в останалите европейски държави се решават на самостоятелен живот.
Гърция заема едно от първите места в Европейския съюз по отношение на съвместното съжителство с родителите. Близо 80 на сто от гръцките младежи на възраст между 20 и 29 години живеят с  родителите си. За сравнение според европейската статистическа служба Евростат средният процент за Европа в същата възрастова група е 42 на сто. 
Късното напускане на бащиния дом е пряко свързано с високите разходи за живот и ниските заплати. Но вероятно това не е единствената причина.
Традиционно в Гърция семейните връзки са особено здрави и задълженията на родителите към издръжка на децата не приключват автоматично с порастването им.
Гръцката културна традиция рязко се разминава с тази в скандинавските държави например, където децата рано поемат пътя на самостоятелния живот. Любопитен факт е, че в Северна Европа, ако дете остане да живее при родителите след 18-годишна възраст, често плаща символичен наем или участва в семейните разходи.  Подобно поведение е почти немислимо в средиземноморските държави, където децата се ползват с благоразположението на родителите си до късна възраст. В Италия дори има специален термин „бамбочони“, който буквално се превежда „големи бебета“ и е насочен към достигнали сериозна възраст младежи, които още живеят с родителите си.
Традиционно силните връзки в гръцките семейства имат проявление не само по отношение на финансовата издръжка на децата до късна възраст и съвместното съжителство.
Наблюденията сочат, че много често родителите в Гърция активно участват в живота на децата си както когато са малки, така и когато се предполага, че са готови за самостоятелен живот. 
Наскоро преподавател в университет на остров Крит разказа във „Фейсбук“ случка с майка на студент, която се явила в кабинета му и настояла да промени оценката на сина ѝ. Публикацията имаше голям отзвук и стана повод за множество оплаквания от преподаватели в страната относно своеобразен „тормоз“, осъществяван от страна на родители.  В. „Катимерини“ разработи темата в статия, озаглавена „Мамократия“ (държава на майките - бел.пр.), посочвайки че гръцките майки са плътно до синовете си от детската градина до армията. 
Според интервюирани от „Катимерини“ учители тормоз от страна на родителите за оценки и отношение към учениците преди е имало само в частните училища, но сега вече се наблюдава и в държавните. Предимно майките са тези, които живо се интересуват от оценките на децата си и изискват обяснения от учителите при ниски такива. Бащите също не правят изключение от правилото. 
Намесата на родителите не се ограничава само в системата за образование, но и в спортните занимания. Майките настояват когато са малки, децата им да играят футбол с приятелите си, по-късно изискват обяснения защо не се включват в мачове, защо се играе срещу силен противников отбор, защо се играе продължително време, защо треньорите смесват различни компании деца. Не са редки случаите, в които бащи се опитват да дават указания на треньорите как да протича даден футболен мач.
Преподаватели и треньори казват, че се наблюдава тенденция претенциите на родителите парадоксално да се съчетават с известно безразличие към конкретната учебна или спортна дейност. 
Когато се стигне до момента с отбиване на военна служба от младежите, с работата „се заемат“ и двамата родители, но отново главна роля играят майките, които са обезпокоени дали детето им ще е чувства добре. „Каквото и да иска мама, намеса в армията има само от страна на политици“, казва за „Катимерини“ генерал-лейтенант Ламброс Дзумис.    
Според психолози подобно поведение на родителите е вид „косвен контрол върху детето“ и се проявява в момент, в който намалява ролята им в живота и образованието на наследниците им. 
Дали обаче подобна намеса във всички етапи от живота на децата, които остават „деца“ независимо от възрастта, е белег на самото време или особеност на родителските практики в Гърция, специалистите не мога да определят с категоричност.