Най-висшият съд на Турция постанови през октомври, че продължаващото задържане на Джан Аталай нарушава правото му да заема депутатския пост, който получи на парламентарните избори през май, на които бе кандидат от затворническата килия.
През 2022 г. Аталай беше осъден на 18 години затвор за опит за сваляне на правителството на Ердоган чрез организиране на масовите протести през 2013 г.
46-годишният адвокат отрича обвиненията. Той обжалва пред Конституционния съд, възползвайки се от механизъм от 2010 г. - т.нар. "индивидуална жалба", който позволява на гражданите да се обръщат директно към този върховен съд по въпроси, отнасящи се до човешките права.
Решението на Конституционния съд да го освободи предизвика съдебна криза на 8 ноември, когато Касационният съд - висшият апелативен съд на Турция - заяви, че няма да признае решението и подаде наказателна жалба срещу съдиите, които го издадоха.
Апелативният съд обвини Конституционния съд, че е надхвърлил правомощията си и е действал като "суперапелативен орган".
Според висшия правителствен служител и двама депутати от управляващата партия Ердоган и съюзниците му са обезпокоени от влиянието, което упражнява Конституционният съд, по-специално чрез широкото използване на механизма за "индивидуални жалби".
Високопоставеният турски служител, който подобно на другите двама източници пожела анонимност, за да говори свободно, заяви, че съдът е установил "уникална сфера на власт" чрез тези решения.
Съдът е разгледал над 500 000 индивидуални жалби, в които се твърди, че са нарушени основни права от властите от септември 2012 г., и се е произнесъл по повече от 484 000 от тях, сочат официалните данни.
През ноември Ердоган заяви, че ще играе ролята на "арбитър" в съдебната криза и че може да бъде приложено законодателство, за да бъде разрешено противопоставянето между Конституционния и Касационния съд.
Правителството обмисля различни варианти, заяви високопоставеният служител и добави, че те включват създаването на "Турски съд по правата на човека", който да се занимава отделно с индивидуалните жалби. Конституционният съд и системата за индивидуални жалби ще се запазят под някаква форма, посочи служителят, но са необходими регулации, допълни той.
Конституционният съд и Касационният съд отказаха да коментират пред Ройтерс този материал.
Един от двамата депутати от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), който пожела анонимност, заяви, че Конституционният съд трябва да има ясно определена юрисдикция, за да не се припокрива с Касационния съд и да не надхвърля неговите правомощия.
Според Бертил Йодер, преподавател по конституционно право в Университета "Коч" в Истанбул, популярността на Конституционния съд сред обществеността е нараснала, откакто е започнал да се произнася по индивидуални жалби. "Колкото повече тълкува правата, толкова по-силна е връзката му с гражданите", каза той.
Докато Федералният конституционен съд на Германия е получил близо 5000 заявления през 2022 г., Конституционният съд на Турция е имал почти 110 000 през тази година, сочат официалните данни на техните уебсайтове, посочва Ройтерс.