Румънското външно министерство разсекретява дипломатически документи от началото на 90-те години


Министерството на външните работи на Румъния обяви днес, че ще разсекрети над 5000 дипломатически досиета от периода 1990-1992 г., които включват ключови моменти от историята на страната като първите избори след Революцията от 1989 г., миньорските походи от 1990 г., посещението на бившия крал Михай през 1992 г., както и кореспонденцията с бившия СССР, съобщава електронното издание на в. "Адевърул".
По думите на външния министър Оана Цою става въпрос за разсекретяване на голяма серия от дипломатически документи от архивите на министерството, които обхващат първите години от прехода на Румъния. Тя уточни, че тези документи вече нямат статут на държавна тайна от над десетилетие, но досега не са били достъпни за обществеността.
"Разсекретяваме над 5000 дипломатически досиета от първите години на прехода от архива на МВнР. Изборите от май 1990 г., миньорските събития, посещението на крал Михай, кореспонденцията със СССР - всички тези неща излизат от чекмеджетата, където са стояли над 30 години, и ще станат публични", обясни Цою.
Тя отбеляза, че много въпроси са останали без отговор във връзка с миньорските походи и други събития в началото на 90-те години, както и за връзките на Румъния със Запада и със Съветския съюз по това време. "Документите за това как се е позиционирала външната политика на Румъния след 1989 г. принадлежат на историята, на изследователите, на обществото. Не на чекмеджетата в мазето", подчерта министърът.
Цою отбеляза, че става дума за "5376 досиета, пазени в 768 архивни папки, заемащи около 100 линейни метра рафт". "Една зряла демокрация не се страхува от собствената си история. Прави я достъпна за гражданите и я изучава", изтъкна още външният министър.
В интервю за Диджи 24 по тази тема Цою заяви, че смята за изключително важно за Румъния и обществото "да можем да погледнем уроците на този преход". Тя напомни че обществеността вече има достъп до дипломатическите документи отпреди 1989 г. и призова гражданите да използват този достъп чрез Фейсбук страницата, озаглавена "Дипломатически архиви на Министерството  на външните работи".
"Румънският народ има право на собствената си история и собствената си памет. Не виждам кой би се страхувал от румънския народ, освен ако в онзи момент не е извършвал предателство по някакъв начин. Право на румънския народ е да има достъп до информациите, които го касаят", подчерта Цою.
В. "Адевърул" напомня, че делото на миньорските събития от 1990 г. беше върнато за втори път към Главна прокуратура вчера, след като Върховният касационен съд установи "нередности в обвинителния акт" и изключи част от доказателствения материал. Решението не е окончателно и може да се обжалва.
На 2 април 2025 г. бившият президент Йон Илиеску (вече покоен), бившият премиер Петре Роман, бившият вицепремиер Джелу-Войкан Войкулеску, бившият ръководител на Румънската разузнавателна служба Вирджил Магуряну и бившият премиерски съветник Адраин Сърбу бяха изпратени на съд по обвинения в престъпления срещу човечеството.
Според прокурорите през юни 1990 г. тогавашното политическо ръководство е прибягнало към репресии при потушаването на граждански протести с помощта на миньори от долината на река Жиу, при което са загинали четирима души, а над хиляда са понесли физически или психически травми или са били незаконно лишени от свобода.

Сараево

Няма изненади в резултатите от гласуването на общите избори в Босна и Херцеговина, сочат предварителните данни на ЦИК

Няма изненади в резултатите от гласуването на общите избори в Босна и Херцеговина, сочат данните от предварителното преброяване на босненската...

Анкара

Турция съобщи, че комитет на отбранителния пакт от Мека ще проведе среща в Рияд утре

Комитет на страните, подписали Съвместното споразумение за отбрана в Мека - Турция, Саудитска Арабия и Пакистан, ще проведе разговори в...

Сараево

Приключи гласуването на общите избори в Босна и Херцеговина

Приключи гласуването за общите избори в Босна и Херцеговина с изключение на няколко секции, в които изборният ден започна със...

Сараево

Избирателната активност на общите избори в Босна и Херцеговина е 32 процента към 17 ч. местно време

Избирателната активност на общите избори в Босна и Херцеговина е 32,20 процента към 17 ч. местно време (18 ч. българско),...

Истанбул

Износът на турска отбранителна продукция от началото на годината до август е достигнал 6,3 млрд. долара, заяви турският президент

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган посочи Турция като страна, която „извършва истинска революция“ в сектора на отбранителната и авиационната индустрия...

Атина

Гръцкият президент Константинос Тасулас потвърди отново исканията на страната си за репарации от Германия за Втората световна война

Гръцкият президент Константинос Тасулас потвърди отново исканията на страната си за германски военни репарации днес по време на възпоменателните мероприятия...