С какво е по-различен космополитният Истанбул през месеца Рамазан?

Тази година свещеният за мюсюлманите месец Рамазан завари 16-милионния мегаполис Истанбул във време, когато в града край Босфора настъпва пролетта. Време, в което изконните традиции на исляма се смесват с динамиката на мегаполиса и свежата енергия на ранната пролет. А тези традиции намират израз в широк диапазон – от гастрономическо наследство до артистични събития и социална солидарност. Може би именно през този месец най-ярко се изживява космополитната идентичност на града, съхраняващ следи от трите империи, чиято столица е бил през годините. Традицията се съчетава в изненадваща хармония със съвременния начин на живот.
Месецът Рамазан, който се определя според ислямския лунен календар (Хиджра) и може да се падне през всеки сезон, тази година в 86-милионна Турция започна на 19 февруари и ще завърши на 19 март.
Традицията на Рамазана основно включва т.нар. оруч или говеене – въздържане от храна, напитки, пушене и полови контакти от изгрев до залез от правоверните мюсюлмани, които спазват традицията. В същото време обаче не се изчерпва с това, понеже съчетава в себе си човешки ценности като споделяне, милосърдие и съпричастност.
В тези свещени дни човек може да види Истанбул по-спокоен, по-нежен и по-хармоничен. За спазващите оруча се осигурява по-кратък работен ден, а вечерта се съпътства с различни културни, социални и други прояви, акцентиращи върху духовните ценности на традицията.
Градът се събужда от тъпаните на т.нар. давулджии, които на разсъмване разбуждат хората за традиционната закуска "сахур", след която започва "оручът" (говеенето).
През деня градът сякаш си почива за кратка сиеста. Улиците са по-тихи, тълпите по площадите са по-малки. Заведенията са отворени, но с по-малко клиенти. Музеите също работят. Прави впечатление, че хората избягват прекалено показното хранене и пиене, особено на обществени места. Вътре в ресторантите обаче сервирането е без ограничения.
След призива на имама от джамията привечер, който бележи края на "оруча" за деня, съпроводен с топовен салют, в огромни шатри, с капацитет до 500–600 души, на маси за традиционната през този месец вечеря "ифтар", разположени на различни места в града, се хранят хора от различни култури и езици - знак за приобщаващата и обединяваща характеристика на Истанбул и Рамазана.
Храната за масовите ифтари се осигурява от общините. Менюто включва вода, фурми, супа, основно ястие, десерт и пита.
След ифтара Истанбул възвръща обичайната си динамика. Улици, площади, заведения се изпълват с тълпи от хора. Джамиите са отворени през цялата нощ. Градът е като глобална културна платформа с разнообразни програми, представления, телевизионни предавания на живо от знакови места.
Моловете в централната част на града са отворени до по-късно от обичайното. Общественият транспорт също е с удължено работно време заради културните и социални прояви, много от които се провеждат на открито. Заведенията работят нонстоп. Градът сякаш заспива едва на разсъмване - след закуската "сахур".
Месецът Рамазан е и време, през което институции, фирми, бизнесмени, политици дават ифтари.
Снощи турският президент Реджеп Тайип Ердоган е бил домакин на ифтар за лидерите на религиозните общности в Турция – православни християни, католици, евреи, арменци и сореани – в президентската резиденция в Анкара, съобщиха медиите. В речта си пред религиозните лидери Ердоган говори за нарастваща ислямофобия, особено в западния свят, която по думите му подкопава културата на съвместно съществуване. „Турция дава пример на света в това отношение“, е заявил президентът.
Рамазанът е и време за социални прояви на благотворителни организации, които по традиция организират различни кампании през целия месец. Сред тях се откроява Турската фондация за лечение и образование на деца, болни от левкемия – „Льосев“ (LÖSEV), която 27 поредни години организира благотворителни кампании през Рамазана. Доставят на нуждаещите се пакети с помощи, съдържащи множество продукти, от които едно семейство може да се нуждае – от месо и месни продукти до сухи храни, от основни хигиенни материали до кухненски принадлежности.
В пограничния град Одрин пък вече подготвят най-масовия ифтар на площада пред джамията "Селимие", който ще е на 13 март и ще посрещне общо 7 хиляди души, като са поканени и хора от България и балканските държави.
Преди края на месеца Рамазан, по-точно преди "Байрам намаза" - празничната молитва в първия ден на празника Рамазан, се правят дарения от "зекят" и "фитре" (или "фитра") - милостини, давани от всеки мюсюлманин с цел пречистване и подпомагане на бедните да посрещнат празника.
Месецът Рамазан ще свърши на 19 март, след което ще започне празникът Рамазан байрам или Шекер байрам, който се празнува три дни.