С конференция на тема „От буквите до вдъхновението“ Генералното консулство на България в Солун отбеляза 24 май

С конференция под надслов „От буквите до вдъхновението“ в Солун бе отбелязан 24 май и делото на светите братя Кирил и Методий, на техните ученици, значението на кирилицата за развитието на славянската култура и книжовност, както и ролята на Българската държава в този процес, съобщиха от Генералното консулство на България в Солун. Събитието се проведе на 27 май съвместно с Института за балкански изследвания в Солун. 
„Мероприятието бе открито с приветствие от страна на Генералния консул Антон Марков, който изтъкна епохалното дело на двамата братя от Солун и на техните ученици, в резултат на което е регистриран огромен цивилизационен скок на целия славянски свят по това време. Той подчерта значението на празника 24-ти май за всички българи и приноса на държавата ни за разпространението на славянската писменост и култура. Като практически израз на действията на г-н Марков за почитането на делото на светите братя, той посочи дарената наскоро от него модерна икона на Св. Св. Кирил и Методий на едноименния храм в Солун, която е изработена изцяло в класическа византийска иконопис и е поставена на видно място в храма, като призова присъстващите да посетят храма и да я видят“, съобщиха от консулството. 
Чавдар Агайн, съветник и консул в Генералното консулство, също отправи приветствие по случай празника на двамата солунски братя. „Той изтъкна свършеното от техните ученици по разработването и разпространението на кирилицата, като основа за писмеността и книжовността на всички съвременни славянски езици. Подчерта и приноса на цар Борис, който предоставя цялата мощ на българската държава в подкрепа на книжовната работа по разработването на кирилицата в Преславската и Охридската школи, благодарение на което той издига ролята на България като основополагаща за развитието на славянството и разпространението на православието в Източна и Централна Европа“, се посочва в информацията. 
„Чавдар Агайн обърна специално внимание на нуждата от постоянни усилия за противодействие на пропагандата и изопачаването на историческата истина, свързана със събитията и процесите около делото на Кирил и Методий и техните ученици, от страна на други държави за техни политически цели. Той посочи редица примери в тази посока, като подчерта централната роля на Русия и Република Северна Македония, които продължават с опитите за налагане на тезата за произхода на азбуката от „македонските земи“ и за омаловажаване или директно отричане на българския принос. В противовес на тези дезинформационни процеси г-н Агайн представи разнообразна аргументация от страна на световни академици, доказващи категорично централната роля на България в създаването и разпространението на славянската книжовност. Той подчерта обективния исторически подход на гръцката академична мисъл, която се придържа строго към историческите извори, които недвусмислено доказват приноса на България за съхраняването и разпространяването на делото на Св. св. Кирил и Методий и техните ученици сред целия славянски свят. Също така цитира изтъкнатия проф. Ангелики Деликари за работата ѝ по осветляване приноса на петимата ученици и на кирилицата за развитието на съвременното славянство“, посочиха от Генералното консулство на България в Солун. 
В рамките на събитието бяха направени и редица презентации.  Професорът по история на славянски науки Константинос Нихоритис от университета „Македония“ в Солун, чуждестранен член на БАН, направи презентация за историческите извори за делото на Кирил и Методий в местната историческа традиция на различните държави. Той постави акцент върху историческите извори за петимата ученици на Кирил и Методий и тяхното дело по създаване и разпространение на кирилицата. Изтъкна и ролята на цар Борис, който, по думите му, е проявил „историческа далновидност". 
Деспина Манолупулу, главен библиотекар от университета „Аристотел“ в Солун и реставратор на произведения на изкуството представи, презентира „Историята на писмеността и вечното наследство на Кирил и Методий“. Тя представи в исторически план технически процес по създаване на различните писмености през епохите, като изтъкна ролята на глаголицата и специално на кирилицата за съвременната славянска писменост и книжовност.
Фотини Толуди, професор по дидактика на историята в университета „Аристотел“ представи „Родното място на Кирил и Методий, Солун, като отправна точка в академичното взаимодействие между двете страни, Гърция и България“.  Тя се спря на различните академични програми за сътрудничество между университета „Аристотел“ и българските университети СУ „Св. „Климент Охридски“, Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и Югозападния университет "Неофит Рилски". 
Лекторатът по български език от университета „Демокрит“ в Комотини Виолета Джонджорова-Йоаниду и група от нейни студенти изнесоха представяния с обща тематична рамка 150-тата годишнина от Априлското въстание. Те поставиха акцент върху живота и дейността на Захари Стоянов, Иван Вазов и български революционери като Георги Бенковски и Георги Раковски. Студентите прочетоха на български и гръцки език редица откъси от различни произведения. 
В заключение беше направено приветствие от „Сдружението за приятелство между Гърция и България“ в лицето на неговия председател Татяна Киликчиева-Геменедзи. От страна на дружеството бяха поднесени и символични подаръци на студентите от лектората по български език в университета „Демокрит“ в Комотини.
На конференцията присъстваха представители на дипломатическия корпус в Солун, зам.-областния управител на Централна Македония Христос Митас и други представители на местните власти, преподаватели и студенти от университетите „Аристотел“ и „Македония“ в Солун и университета „Демокрит“ в Комотини, общественици, членове на гръцки и български организации.