Северна Македония и Албания трябва да представят времева рамка за провеждане на стратегическия план за запазване на региона, а до началото на февруари 2027 година трябва да има нов доклад за постигнатия напредък, поясни Муцунски.
По думите му решението на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО е значителна стъпка напред, но не и край на процеса.
„Дипломацията обезпечи време, сега всички отговорни институции трябва да осъществят конкретни мерки и видими резултати, чрез цялостно осъществяване на поетите ангажименти”, каза Муцунски, който определи решението като „значителен дипломатически успех”.
"Северна Македония трябва да ускори оценката на въздействието на незаконните строежи върху изключителната универсална стойност на региона и да предприеме коригиращи мерки, включително премахването им, където е необходимо. Освен това се иска да не се приемат нови градски решения и планове за развитие, докато не бъдат завършени стратегическите оценки на въздействието върху околната среда", информира "Дойче веле".
"Според одитните доклади община Охрид не е приела градоустройствени планове за 20 населени места, не са предприети мерки за премахване на 4847 незаконни постройки, въпреки че от 2019 до 2024 г. са издадени 456 правно обвързващи акта, а в защитените зони е инсталирано градско оборудване без разрешителни и без заплащане на комунални такси. ЮНЕСКО се фокусира и върху изграждането на Коридор 8. Комитетът настоява за разглеждане на алтернативни решения и оценка на възможните последици, които инфраструктурните проекти биха могли да имат върху защитената зона", отбелязва медията.
„Проблемите са едни и същи от десетилетия - незаконно строителство, замърсяване, разрушаване на бреговата линия, неизпълнени задължения. Нищо ново. Просто поредният краен срок, алиби за правителство, което е доказало, че дори не знае как да защити питейната вода, камо ли световното наследство”, реагираха със съобщение от опозиционния СДСМ.
"Има конкретни случаи, които трябва да бъдат решени един по един. Това са въпроси, които до известна степен са споделена юрисдикция между централната и местните власти. Ако питате мен като министър, а аз вярвам, че това е позицията на всички членове на правителството, когато става въпрос за незаконно строителство - не само в Охрид, то трябва да бъде премахнато по подходящ и законен начин“, заяви Муцунски.
Темата за съхранението на Охрид отдавна се повдига от различни неправителствени организации и експерти в Северна Македония, според които именно вписването на Охридския регион в Списъка на застрашеното културно наследство е възможност за държавата чрез опит и механизми от ЮНЕСКО да получи помощ за преодоляване на проблемите.
На заседанието си миналата година на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в Париж, Северна Македония и Албания получиха година отсрочка, за да изпълнят поредицата от задължения по препоръките от докладите на мисиите за мониторинг на ЮНЕСКО.
През февруари тази година правителствена делегация, водена от вицепремиера и министър на транспорта на страната Александър Николоски, осъществи работно посещение в Париж, за да се срещне с ръководството на ЮНЕСКО и да го убеди в усилията за запазване на статута на природното и културно наследство на охридския регион.
Охрид и Охридският регион е вписан в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г., а през 2019 г. регионът е разширен, като в него е включена и албанската част на езерото, като по този начин се превръща в междудържавен обект на световното наследство. Охрид е едно от най-старите селища в Европа, с археологически останки от бронзовата епоха до Средновековието, когато градът е духовен център на християнството. В него и в непосредствена близост до града са изградени множество православни църкви и манастири. Охридското езеро датира от предледниковия период и предоставя уникално убежище за множество ендемични и сладководни видове флора и фауна.