Бербок каза, че ЕС не може да си позволи "сиви зони" на сигурността.
„Не можем да си позволим сиви зони където и да е в Европа и трябва да направим всичко възможно заедно, за да затворим фланговете, които Русия може да използва за политиката си на дестабилизация, дезинформация и проникване“, каза тя преди да замине днес за Черна гора и Босна и Херцеговина.
„Това включва подкрепа на страните от Западните Балкани за укрепване на техните демократични институции, подобряване на устойчивостта им и предлагане на икономически перспективи на хората“, добави Бербок.
Черна гора и Босна и Херцеговина, заедно с Албания, Сърбия, Република Северна Македония и Косово образуват т.нар. регион Западни Балкани.
ЕС призовава страните да продължат реформите, необходими за присъединяването им към 27-членния политически и икономически блок.
Брюксел смята, че Черна гора е най-напред в процеса на присъединяване, но темпът й на напредък е бавен.
Преговорите на Черна гора за членство в ЕС започнаха през 2012 г. Дори при най-амбициозните сценарии не се очаква евросъюзът да приеме нови членове преди края на десетилетието.
През декември 2022 г. Босна и Херцеговина получи статут на страна кандидатка за членство в ЕС, но преговорите все още не са започнали.
„Стана геополитическа необходимост, особено пред лицето на бруталния империализъм на Русия, да направим всичко възможно, за да подкрепим шестте държави в региона по пътя им към присъединяване към ЕС“, каза Баербок.
Германската външна министърка ще проведе разговори в столицата на Черна гора Подгорица с премиера Милойко Спаич, външния министър Филип Иванович и президента Яков Милатович.
Премиерът Спаич и президентът Милатович са начело на Черна гора от 2023 г. Както предходните управляващи те се обявяват за европейска перспектива на страната.
По-късно днес в Сараево Бербок трябва да се срещне с членове на тричленното мултиетническо президентство на Босна, както и с Кристиан Шмит, върховния представител на международната общност в страната, който следи за запазването на мира в Босна.