Симона-Алекс Михалева, БТА Паралели: Протестиращите в Сърбия настояват за действия и реформи

На Балканите отново стана горещо. Заедно с горещините и предизвиканите от тях пожари, градусът на общественото недоволство също се покачи значително в редица балкански страни. Гражданското недоволство в една от тях е толкова силно, че на практика не стихва вече девети месец и през август конфликтът между правителство и протестиращи се изостри с нова сила. От падането на козирката на жп гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., отнело живота на 16 души, досега в Сърбия са се състояли над 27 хиляди шествия в цялата страна с няколко основни искания, за които обществото не спира да настоява да бъдат изпълнени. Влиза ли в тях оставката на президента Вучич, какви са изгледите двете страни да постигнат споразумение скоро и доближава ли се западната ни съседка до членство в евросъюза.
По тези и други теми разговаряме с журналиста и отговорен редактор в дирекция „Балкани“ на БТА Симона-Алекс Михалева. В днешния епизод на подкаста БТА Паралели тя споделя, че попада в Агенцията случайно, но се радва, че се е случило така, защото е попаднала на хора и екип, от които е взела и получила много знания и подкрепа. Другото, което харесва изключително много в работата си, са пътуванията и ги определя като „вечно житейско учене“. Причината: „Колкото и да си свикнал с работата, журналистиката винаги може да те изненада,“ според нея. Тя владее сръбски, хърватски и словенски, има магистратура по „Международни отношения“ и следи отблизо политическия живот и социалните процеси в страните от Западните Балкани.
„В началото протестите започнаха като малки мирни събирания, най-вече в Нови Сад, откъдето започна всичко, на които хората мълчаха в знак на съпричастност и почит към загиналите и като цяло социалното недоволство отстъпваше място на скръбта. След това се намесиха студентите и на преден план излезе това, че жп гарата, на която се случи трагедията, всъщност е била ремонтирана съвсем скоро и никой не е допускал, че ще има проблеми с фатални последици,“ връща се в началото на протестите Михалева. Затова студентите блокират факултети в цялата страна с искания за справедливост, прозрачни действия от страна на правителството, които да осветлят документите за хода на ремонтите и да се потърси отговорност за станалото. По думите й никой не си е представял, че събитията ще придобият толкова продължителна и масова форма.
Тя обяснява още, че продължават да ги наричат студентски, защото младите стоят в основата, отказвайки да учат, да ходят на лекции, което им създава проблеми с признаване на академичната година, изпити и т.н. „Просто те се оказаха най-упорити, те задвижиха всичко. Така успяха да привлекат много граждански движения и организации, както и обикновени хора. Именно затова те са толкова масови и продължават толкова дълго, така че накрая станаха трън в очите на властите.“
По думите й само допреди няколко месеца положителната развръзка и спирането на неподчинението е изглеждало много близко. „Постигна се някакъв компромис с ректорите на университетите да се провеждат онлайн занятия и да има онлайн изпити, така че да бъде осигурен достъп до аудиториите за студентите, които не искат да протестират, защото има и такива. Съответно, този момент изглеждаше и моментът, в който нещата ще се обърнат, но все пак протестите продължават, защото основните искания остават неизпълнени,“ разказва Михалева за новото развитие на уличните събития в Сърбия.
След трагедията ресорните министри подават оставка, но със заявката, че не се чувстват пряко отговорни. По-късно и цялото правителство подава оставка под натиска.  И въпреки че има повдигнати обвинения и задействани процедури, никой не излиза пред обществото с реално обяснение, а протестиращите  винаги са настоявали за цялостна политика на реформи и поемане на отговорност от управляващите. И още нещо, което заслужава внимание: „Тези искания на студентите за реформи и прозрачност всъщност са същите, каквито и ЕС има към Сърбия по пътя й към присъединяване в общността.“
Относно твърденията на президента Вучич за активно участие на опозицията в „разгарянето“ на гражданското неподчинение журналистката коментира, че опозицията не се е заявявала като организатор на протестите, въпреки че ги подкрепя. Михалева подчертава, че такава ситуация няма как да не се политизира, но опозицията в Сърбия е твърде фрагментирана, за да излъчи партия, която да направи силно правителство.
Вътрешното напрежение поражда и редица въпросителни пред европейската интеграция на страната, която от десетилетия върви на приливи и отливи. Реалният напредък на преговорите Михалева обяснява така: „Да, Сърбия се стреми да има независима политика, да поддържа добри отношения с Русия и Китай. От Китай идват много външни инвестиции, като миналата година например бяха подписани споразумения за големи вложения от там. От своя страна, ЕС предупреди, че при едно евентуално присъединяване те ще трябва да отпаднат, защото тогава ще важи общата търговска политика на съюза. В същото време Сърбия активно твърди, че е на европейския път и прави съответните реформи, за да изпълни неговите изисквания. Но този неин път е много бавен."
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud