Ситуацията в Босна ще бъде обсъдена на следващата среща на Европейския съвет, съобщи хърватският премиер

На следващата среща на Европейския съвет ще има дискусия за ситуацията в Босна и Херцеговина, съобщи снощи хърватският премиер Андрей Пленкович по време на среща със заместник-председателя на Камарата на народите в босненския парламент Драган Чович, с когото обсъди настоящата ситуация в Босна, предаде ХИНА.
На 26 февруари Милорад Додик бе осъден от босненски съд на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит. На следващия ден в отговор на това парламентът на Република Сръбска прие закони, с които забрани работата на редица централни босненски институции на територията ѝ. На 17 март съдът на Босна и Херцеговина издаде заповед за арест на Додик и още двама представители на парламента на Република Сръбска.  
На срещата снощи хърватският премиер отбеляза, че дискусията за Босна на срещата на европейските лидери ще се състои по инициатива на Хърватия.
Следващата среща на Европейския съвет е насрочена за 16 и 17 юни, но поради настоящите геополитически обстоятелства се очаква да има и извънредна среща по-рано.
По време на срещата си с Чович Пленкович подчерта необходимостта от деескалация на политическото напрежение, изпълнение на критериите на Европейския съюз за присъединяване на Босна, както и постигане на политически консенсус относно избирателната реформа за осигуряване на равенство на трите държавотворни народа в Босна – сърби, хървати и бошняци.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на бойната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете автономни части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Дейтънското споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност, включително да налага закони, да назначава и уволнява държавни служители и др.