Ако изборните резултати доведат на власт коалицията на Социалдемократическата партия (СДП), това може да промени позицията на малката югоизточна европейска страна по големи въпроси като подкрепата за Украйна във войната в Русия.
Основният опонент на Пленкович – президентът Зоран Миланович, който каза, че ще подаде оставка от поста, за да стане премиер, ако (СДП) спечели – е против помощта за Украйна, за разлика от повечето страни членки на Европейския съюз. За много хървати обаче изключително разбърканата вътрешна политика на страната изглежда по-важна.
ХДО доминира хърватската политика от отделянето на страната от някогашна Югославия през 1991 г. Под ръководството на ХДЗ Хърватия влезе в ЕС и еврозоната, а адриатическото крайбрежие преживява туристически бум. През януари средната заплата се повиши с 8,6 процента в сравнение със същия месец през 2023 г., а Хърватия отчете икономически растеж от 2,8 на сто миналата година. Този резултат е доста над средния за ЕС.
Съпротивата срещу това, което много критици виждат като модел на корупция и непотизъма по време на мандата на Пленкович, обаче нарасна.
Последната анкета за изборите, които ще се състоят на 17 април, публикувана от националната телевизия ХРТ в сряда, показва, че мнозинството на ХДО може да спадне от 66 на 60 места в парламент със 151 депутатски места. Това ще струва на управляващата партия крехкото мнозинство, което поддържа с помощта на 11-те места на партньорите си от партиите на малцинствата и диаспората.
Според анкетата СДП ще получи 44 места – с три повече отколкото през 2020 г. На трето място е Отечественото движение с 14 места и зелената партия „Можем!“ с 9 места.
За да изместят ХДО, десните и зелените биха могли да станат лидери в нова коалиция, водена от СДП, включвайки и депутатите от етническите малцинства и диаспората, които имат гарантирана роля в правителството според хърватските закони.
„Като обобщим мандата на Андрей Пленкович, около 30 министри общо напуснаха правителството (за осем години) заради корупция и това бе използвано от опозицията в предизборната им кампания“, каза Иван Римац, професор по право в Загребския университет. „Имаше афери, свързани със злоупотреба с европейски фондове, загуби в обществени компании“.
В един от тези случаи разследване на Европейската прокуратура доведе през ноември до ареста на 29 души, включително декана на геологическия факултет в Загреб за предполагаемо пране на пари, свързано с неправилно кандидатстване за европейски фондове за развитие.
„Когато след 17 април имаме шанса да съставим правителство, Хърватия няма да бъде същата – не само защото няма да има държавни (кражби), а защото ще се погрижим за истинските проблеми на нашите граждани“, каза председателят на СДП Педжа Гърбин, говорейки за инфлацията и недостига на жилища на достъпни цени.
Голям антиправителствен протест се проведе през февруари, когато се появи кореспонденция между новоназначения главен прокурор Иван Турудич и бивш представител на правителството, разследван от хърватската Служба за борба с корупцията и организираната престъпност. Турудич, който е бил старши съдия по това време, отрече обвиненията.
„Дори да е имало грешки, ние ще ги поправим“, каза Пленкович на поддръжниците си на шествие в Загреб по-рано този месец. „Ние имаме енергия, ентусиазъм, ангажираност и любов към родината“.
(Превод от английски: Симона-Алекс Михалева)