Словения затяга мерките за справяне с престъпността в ромските общности с нов закон

Словенското правителство прие снощи редица мерки за справяне с престъпността в ромската общност и за успокояване на общественото напрежение, породило се след смъртта на 48-годишния мъж Алеш Шутар, който почина след побой от роми. Мерките бяха приети под шапката на т.нар. "Шутарев закон" по името на загиналия. Правителството реши още да изпрати части на армията, които да се включат в охраната на погранични райони, какъвто е и районът на инцидента.
На 25 ноември 48-годишният Алеш Шутар бе пребит пред бар в югоизточния словенски град Ново место от група членове на ромската общност. Той почина в резултат на получените наранявания.
Министърът на правосъдието Андрея Катич и министърът на вътрешните работи Бощян Поклукар подадоха оставки на следващия ден, като посочиха, че министерствата им поемат "обективната отговорност" за инцидента, тъй като досега не са предприели съответните превантивни мерки. Опозицията настоя за оставка на цялото правителство, а хиляди души участваха в протести с искания за "радикални мерки за сигурност". 
Във връзка с инцидента бе арестуван един мъж, като му бе наложена мярка за неотклонение "задържане под стража". 21-годишният член на местната ромска общност e заподозрян, че е причинил особено тежка телесна повреда, довела до смъртта на пострадалия. Заподозреният е известен на полицията заради престъпления, които е извършил, докато е бил непълнолетен. 
"Шутаревият закон"
Със скоростното приемане на т.нар. "Шутарев закон" словенското правителство има за цел да облекчи "мудните" процедури по разследване на инциденти и да засили превантивните мерки. Словенската национална телевизия РТВ Сло отбеляза, че претърсването на дома на заподозрения се е осъществило седмица след инцидента - заповед за обиск е била поискана два дни след инцидента и четири дни по-късно е получена. Това според експерти е забавило разследването и е дало възможност на заподозрените да скрият оръжията си и да се укрият.
По думите на премиера Роберт Голоб законът не е насочен единствено към наказателните процедури, а към превенцията и "не е насочен срещу никоя етническа група", а срещу престъпността като цяло. Той предвижда по-бързо откриване и конфискуване на оръжие, по-бърза защита на жертвите и наказание за насилниците. 
"По този начин ще започнем да превъзпитаваме представителите на всички етноси, за да могат да се превърнат в хората, които искаме да бъдат част от словенското общество, и за да можем като общество да функционираме по-добре", посочи Голоб на пресконференция след заседанието вчера.
"Шутаревият закон" предвижда промени и в процедурите за установяване на вина и наказателните процедури. Ако до момента при нападение с опасни предмети и при наличие на леки телесни повреди, жертвата можеше да избира дали да повдигне обвинение, сега този тип престъпления ще се преследват служебно. "Това означава, че държавата е длъжна да открие извършителите и да ги санкционира", посочи още Голоб.
Досега лицата, получаващи социални помощи, по закон не бяха глобявани за нарушения, но това също ще се промени с новия закон.
"Усещането за недосегаемост и безнаказаност ще изчезне, защото за първи път държавата може ефективно да започне да решава този проблем, който съществува в цяла Югоизточна Словения", подчерта премиерът и допълни, че правителството е отворено за допълнителни изменения при парламентарната дискусия, която следва.
Бившата председателка на словенския Конституционен съд Драгица Ведам Лукич отбеляза в ефира на РТВ Сло, че подобни "омнибус" закони крият опасността от недостатъчна съгласуваност със съществуващите разпоредби. "Дори (законът) да е замислен добре, практическото му изпълнение може да се окаже трудно", подчерта тя.
Според заместник-председателя на словенския прокурорски съвет Звонко Фишър законът представлява злоупотреба с власт. „По-голямата част от решенията са лоши, по-голямата част от решенията нямат нищо общо с обществения ред и сигурността“, заяви той.
По думите му особено неразумно е разширяването на кръга от престъпления, които се преследват служебно, тъй като това може бързо да доведе до пренасищане на съдебната система. „За обеци за три евро? По-богати ли сме от Швейцария, за да се справяме с това“, попита той.
Според Йерней Жупанчич, преподавател в Университета в Любляна и изследовател на ромските селища в Словения, проблемът с ромската престъпност е свързана с обособяването на гета. "В рамките на ромската общност, както и заради изолацията или съответно безхаберието, се стигна до разпадане на традиционното ромско общество. Насилието не е ромска традиция", подчерта той.
Словенската армия се включва в охраната на държавните граници
На заседанието снощи правителството реши също, че представители на Словенската армия ще сътрудничат от днес на граничната полиция в по-широката охрана на държавната граница, пише словенската редакция на регионалната телевизия Ен 1. 
Правителството реши условният 37-и член от Закона за отбраната да влезе в сила от днес. Това позволява на армията да си сътрудничи с полицията при по-широката охрана на границата в рамките на територията на страната и в съответствие с правителствените решения от по-рано. Военните обаче няма да имат полицейски правомощия.
Войниците ще участват в смесени патрули с полицията, като ще подпомагат полицейските процедури и превоза на чужденци, които незаконно са влезли на територията на страната и са поискали международна защита от границата до центъра за временно настаняване и убежище.
Все още не се посочва колко точно представители на армията ще бъдат изпратени и в кои точно погранични райони ще бъдат разпределени. Ясно е само, че към момента в Ново место са разпределени 40 полицаи от други части на страната. Посочва се, че те ще бъдат заменени от представители на граничната полиция на близката граница с Хърватия, което налага и включването на армията в охраната на границата.
Решението за задействане на 37-и член от Закона за отбраната е безсрочно и ще бъде в сила, докато не бъде отменено от правителството.
Междувременно опозиционните Словенска демократическа партия (СДС) и Нова Словения внесоха искане за свикване на извънредна сесия на парламента, на която да се обсъдят мерки за предотвратяване на по-нататъшно насилие и престъпления от страна на отделни роми в югоизточната част на Словения и в региона Посавие, както и за трайно решаване на ромските проблеми, информира словенската новинарска агенция СТА. Те предложиха няколко резолюции и призоваха правителството да изготви цялостен законодателен пакет за решаване на ромските проблеми и законови изменения, които ще предотвратят повтарящи се провинения и престъпни деяния и ще осигурят основа за обезщетение за вреди на засегнатите от насилствени и умишлени действия срещу живота, тялото и имуществото.
Лидерът на СДС Янез Янша заяви, че влизането в сила на член 37 е било предложено от партията му още по времето на пандемията от Ковид-19, но е било отхвърлено от част от управляващата коалиция. "Ситуацията няма да се реши, ако не бъде прието законодателство, което вече е в парламентарна процедура и против което управляващата коалиция гласува вече четири пъти", написа Янша в профила си в Екс.