В доклада се посочва, че на изборите е имало конкуренция и са били проведени професионално, но в поляризирана обстановка, а участниците не са се радвали на равни условия, тъй като "управляващата партия се е възползвала от използването на административни ресурси и институционална власт".
Въпреки това, според текста, кандидатите като цяло са имали свобода да проведат кампанията си.
В доклада се посочва, че изборният процес се е провел спокойно, но на места е имало натиск върху избирателите, заплахи и опити за купуване на гласове. Забавяния е имало при преброяването на гласовете заради промени в екипите на преброителите в последния момент, както и повторно броене на гласове при няколко случая след внесени жалби.
Изборният процес е бил прозрачен, всеобхватен, а гласуването в чужбина, което се проведе за първи път на тези избори, е било организирано добре, независимо от късното политическо споразумение за него предизвикателствата пред организацията му.
Според доклада въпреки че позволява провеждането на демократични избори, изборното законодателство не е успяло да предотврати злоупотребите.
В доклада се подчертават случаи на натиск върху гласоподаватели, най-вече служители в държавния сектор и използване на държавни ресурси по време на предизборната кампания.
Отразяването по медиите, според доклада, е било доминирано от двете най-големи партии, което е поляризирало медийното пространство и е ограничило възможностите на гласоподавателите да получат балансирана информация.
Според доклада повечето от медиите се смятат за близки до властта, а журналисти продължават да бъдат изправени пред обвинения в клевета.
Активното използване на социалните мрежи от страна на кандидатите, според Службата за демократични институции и човешки права, е засилило конфронтациионната реторика в интернет, а в страната няма орган, който да наблюдава кампанията онлайн и да идентифицира манипулативно съдържание.
Докладът отбелязва, че въпреки че някои от предишните препоръки на Службата са взети предвид, по-голямата част от тях не са приложени. Сред тях са междинни финансови отчети за предизборната кампания, осигуряване на благоприятна медийна среда, включително чрез премахването на наказателната отговорност за клевета.
Според доклада пропуски има при данните за финансирането на предизборната кампания, тъй като липсват правила за заемите, разходите за онлайн кампанията и разходи на трети страни. Заедно с това недекларираните дарения също намаляват прозрачността и не дават равен старт на кандидатите, се посочва в текста.
В доклада се споменава още, че националните малцинства имат пълно право на участие в изборите и провеждане на кампания на техните езици. Въпреки това някои партии на малцинствата в Албания са подали оплаквания, че изборната система ги ощетява, тъй като изисква излъчването на кандидати във всички окръзи. Информативни материали на езиците на националните малцинства в страната са били подготвени от ЦИК, но са били малко разпространени, цитира доклада АТА.
Друг недостатък е била липсата на достъп в повече от половината секции за хора с увреждания, както и анулирането на машинния вот, който се проведе само на няколко места в страната, и ръчното броене на гласовете там.
В доклада си Службата отбелязва също, че участието на жени в изборната надпревара бележи ограничен ръст заради липсата на вътрешна демокрация в партиите.
От Службата за демократични институции и човешки права приветстваха сътрудничеството между Централната избирателна комисия (ЦИК), Специализираната структура срещу корупцията и организираната престъпност на Албания (SPAK / СПАК) и Главната прокуратура на Албания по време на изборния процес през май.
Сред препоръките са предприемане на всеобхватна изборна реформа, деполитизиране на изборната администрация, повишаване на осведомеността за машинното гласуване и осигуряване на равни условия за всички участници в изборите и ясно посочване на разходите по време на предизборната кампания.