„С Меморандума между Любчо Георгиевски и българския премиер (Иван) Костов през 1999 г. за първи път беше постигнат компромис по езиковия въпрос, при който македонският език беше квалифициран като "македонски език в съответствие с конституцията". Това означаваше, че самият език беше третиран като политическа категория, а не като етно-генетична или културна реалност. Същата формулировка беше отразена и в Договора за добросъседство между (Зоран) Заев и (Бойко) Борисов от 2017 г., където македонският език отново беше посочен като "македонски език в съответствие с конституцията". Ключовият и съществен пробив се случи с преговорната рамка между Северна Македония и ЕС, когато за първи път, със съгласието на България, която гласува "за" преговорната рамка, македонският език беше признат без никаква допълнителна квалификация, нито модерен, нито в съответствие с конституцията, нито със звездички (уточнения)“, написа Адеми във Фейсбук профила си.
Според него „понякога, само защото един албанец е постигнал истински пробив, някои се опитват да преразгледат този успех и по този начин причиняват вреда на езика, държавата и народа”.
Реакцията на депутатът от ДСИ е следствие на приетия от Комисията по външни работи на Европейския парламент доклад за напредъка на Северна Македония в евроинтеграцията, изготвен от австрийския евродепутат и докладчик за страната Томас Вайц.
Темата продължава да е водеща в Северна Македония за пореден ден. В интервю за Канал 5 бившият министър по европейските въпроси в правителството на Димитър Ковачевски Боян Маричич също заяви, че „такива инициативи могат да бъдат във вреда” на страната.
„Мисля, че сами отваряме някакви теми и се опитваме от полето на малцинствените въпроси отново да се на връщаме въпросите, свързани с идентичността”, заяви Маричич.
По думите му доклад за напредъка на Северна Македония през 2023 г. не е имало, защото подготвеният от тогавашния докладчик Илхан Кючук доклад е бил небалансиран и пробългарски и с помощта на евродепутати от ПЕ и ЕНП, с които правителството на Северна Македония е разговаряло, са успели докладът да не влиза за гласуване в ЕП. Според Маричич, ако сега има вероятност поправките, които ЕНП ще внесе, за добавяне на „съвременен”, към термина „македонска идентичност и език” да бъдат приети, по-добре е отново докладът да не бъде поставян на гласуване в ЕП.
„С френското предложение този въпрос беше затворен. Ако влезем в дискусия дали езикът и идентичността са многовековни или съвременни, това е в наша вреда. Ние трябва да настояваме да има само „македонски език” и нищо друго. От френското предложение не трябва да се бяга, то трябва да бъде използвано и отново да се върнем на малцинствените въпроси”, смята Маричич.
Въпросът за доклада за напредъка на Северна Македония беше тема днес и в рамките на депутатските въпроси в парламента на страната.
Според премиерът на държавата Християн Мицкоски в предишните две години доклад за напредъка на страната по пътя й към ЕС не имало, „защото изобщо не е ставало дума за македонска идентичност и език, а за северномакедонския език и идентичност, напълно различно от сегашния доклад, където на три места присъства македонска идентичност и език”.
„Тук българските представители, чрез евродепутат, който се изказа от името на няколко групи, включително ЕНП, социалистите, където е СДСМ, либералите и зелените, предложиха да се модифицира македонската идентичност и език с думата „модерен“. Същността не е българите (да бъдат вписани) в конституцията (на Северна Македония), а да се създаде нов топоним. Нова, модерна македонска идентичност и език. И това е същността на френското предложение, въпреки че предупредихме. Имаме две седмици, ще продължим да работим и с евродепутатите и с всички, надявам се и вие да работите, всички трябва да се обединим. Така че мога да ви кажа, че ще направим всичко по силите си, за да започнем преговорите, но няма да го направим като „модерни“ македонци“, заяви Мицкоски.