Докато финансовите директори вече са под натиск да планират инвестиции във внедряването на AI и автоматизация, резултатите от проучването дават реалистична картина за това къде всъщност се намира пазарът и къде рискът при внедряване е най-концентриран, съгласно съобщението.
Данните в доклада показват, че около 50 процента от компаниите в световен мащаб са в среден етап на зрялост. Това означава, че те внедряват AI, но все още не го използват като основна финансова функция.
Почти една трета от участниците в проучването се самоопределят като достигнали висока зрялост. Съгласно използваната скала от 1 до 10, те се намират между 7 и 10.
Друг основен извод е, че бизнесът се движи неравномерно, а не последователно. Начело стоят малък брой компании, които разширяват използването на AI, докато по-голямата част се намира „по средата” и се опитва да превърне отделни дейности в работещи процеси. Накрая са компаниите, които са в начален етап на използване на AI.
Това неравномерно разпределение е от по-голямо значение във финансите, отколкото в повечето други бизнес функции, заявяват от „Пейхоук“ и добавят, че за разлика от областите, в които експериментите са възможни, финансовият AI трябва да издържа на контрол, одит, отчетност и прилагане на фирмени политики, преди да може да намери широко приложение в работните процеси, които съществено влияят на бизнеса.
Готовността за AI във финансовата функция е силно обусловена от индустрията и размера на компаниите. Технологичните организации с повече от 251 служители показват най-високите нива на зрялост в световен мащаб, като над 70 процента се оценяват като много зрели.
От по-малките организации в регулираните сектори на икономиката (50-250 служители) само 13,5 процента отчитат високи нива на зрялост. За разлика от тях, големите нетехнологични организации преобладаващо се намират в средната група на зрялост, като активно внедряват AI, но се затрудняват да разширят използването му в основните финансови операции.
Тези резултатите могат да се обяснят чрез общ структурен индикатор. По-високата самооценка на AI зрялост е по-често срещана в компании със сложни структури с множество дружества, където мащабът налага инвестиции в стандартизация, споделени услуги и централизиран контрол. Но това не гарантира готовност за внедряване на AI - без консистентност и синхронизация на данните, лошото управление може да създаде забавяне, заявяват от „Пейхоук“.
Ключов извод от изследването е, че самоопределящите се „лидери в областта на изкуствения интелект“ не са еднородна група. Общият показател на зрялост прикрива значителни различия в начина, по който финансовите екипи внедряват изкуствен интелект на практика. Някои организации са внедрили изкуствен интелект в работни процеси с ясна отчетност. Други се движат бързо без минимални защитни механизми или инвестират стратегически, но им липсват основите, които са нужни за растеж.
Изследването показва, че ограничаващият фактор за зрялост на употребата на AI във финансите не е капацитетът на моделите, а дали внедряването може да бъде направено стабилно, защитимо и повтаряемо в рамките на контролирана финансова среда.
В обхвата на изследването попадат Германия, Австрия и Швейцария, Испания, Франция, Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург, Великобритания и Ирландия, САЩ. Участниците в него са служители на ръководни роли (C-suite), вицепрезиденти, директори и старши индивидуални експерти, изпълняващи функции в сферите на финанси, счетоводство, продажби, човешки ресурси, снабдяване. В проучването са изследвани услугите, дигиталните технологии, производството, здравеопазването, образованието и организации с нестопанска цел и B2C.