„Трябва да уважаваме решението на хората тук. Хората в босненската Република Сръбска са решили, че техният лидер е Милорад Додик и всеки е длъжен да уважава това“, каза Сиярто.
Изказването на унгарския външен министър е свързано с противоречивите мнения относно закона, приет от Народната скупщина на Република Сръбска на 27 юни, с който решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина няма да се прилагат на територията на съставната част. В закона се посочва, че няма да имат сила решенията на Конституционния съд, взети след 19 юни, когато съдът реши, че пленарни заседания могат да се провеждат, дори ако на тях не присъстват най-малко трима съдии, избрани от Камарата на представителите на Парламента на Федерация Босна и Херцеговина, и най-малко един съдия, избран от Народната скупщина на Република Сръбска.
„Поставянето под въпрос на решенията на един народ е нещо, което в света е напълно антидемократично. Много трудно мога да си представя ситуация, когато само един човек може да разсъждава за и против решението на един народ“, отбеляза Сиярто, визирайки върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит, който каза по-рано, че „Додик води Република Сръбска към изолация“ и обяви, че ще използва всички механизми, с които разполага, за да се справи с неговите действия.
Сиярто подчерта, че Унгария е готова да подкрепи президента на Република Сръбска.
„Подкрепяме го и стоим до него заради вас, заради сърбите в Босна и Херцеговина, защото вие решихте, че той ще бъде вашият президент. Мисля, че е много просто“, посочи той.
САЩ осъдиха новия закон, тъй като „нарушава Конституцията на Босна и Херцеговина и противоречи на Дейтънското мирно споразумение“. Европейският съюз, от своя страна, реши да не разпредели безвъзмездна помощ за проекти в Република Сръбска, съобщи телевизията на Република Сръбска РТРС.
Додик заяви, че ЕС „определено разделя Босна и Херцеговина, изисквайки от Република Сръбска да приеме Кристиан Шмит за върховен представител, както и неговото налагане на закони“. По думите му, „Сръбска в никакъв случай няма да го направи“.
Дейтънското мирно споразумение сложи край на междуетническата война в Босна 1992-95 година, в която загинаха около 100 000 души. Според условията му Босна бе разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци и босненски хървати. Двете съставни части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация, но същевременно имат собствени правителства, парламенти и полиция. Президентът на Република Сръбска Милорад Додик многократно се е обявявал за отделяне от Босна.