Хърватският премиер Андрей Пленкович поздрави Вуйчич в социалната мрежа Екс, като подчерта, че избирането му е голямо признание и за Хърватия, която като нов член на Еврозоната, въпреки многобройните глобални предизвикателства, запази икономическа и финансова стабилност. Пленкович също така подчерта, че това е и силно потвърждение за експертния опит и доверието в работата на управителя на Хърватската народна банка през последните години.
Борис Вуйчич е първият вицепрезидент на Европейската централна банка от новите държави членки на Европейския съюз и първият от Централна и Източна Европа. Информационният портал Индекс отбелязва, че в статия на изданието „Политико”, озаглавена „Хърватия постигна шокираща победа в надпреварата за вицепрезидент на Европейската централна банка“, избирането на Вуйчич почти никой не е очаквал.
Вуйчич получи повече гласове от финландеца Оли Рен, смятан за фаворит в третия и последен тур на гласуване. Преди това от надпреварата се оттеглиха португалецът Марио Сентен и латвиецът Мартинш Казакс, които Европейският парламент предпочиташе за поста вицепрезидент. Естонецът Мадис Мюлер и литовецът Римантас Шаджиус бяха елиминирани още на първия тур.
Според „Политико” изборът на Вуйчич, технократ без ясна политическа ориентировка, е недвусмислен сигнал за желанието на ЕС Европейската централна банка да остане независима от пряко политическо влияние. Вуйчич има богат опит в банковия сектор, ръководи Хърватската народна банка от 2012 г. и се ползва с висок авторитет сред колегите си, подчертава изданието. Въпреки това, избирането му е голяма изненада за наблюдателите на ЕЦБ, които години наред смятаха Оли Рен за почти сигурен избор. Опитът на Рен в политиката и паричната политика на Брюксел му даваше предимство пред другите кандидати. А от самото начало възможностите на хърватския кандидат се смятаха за скромни, тъй като Хърватия влезе в еврозоната едва през 2023 г., което я постави на последно място в списъка за място в Изпълнителния съвет на ЕЦБ. А нито една от трите балтийски държави, които въведоха еврото десет години по-рано, все още няма представител в този орган.
Вуйчич е роден на 2 юни 1964 г. в Загреб, а през 1988 г. завършва Икономическия факултет в Загреб, където през 1996 г. получава докторска степен. Ключово за по-късната му кариера е неговото международно образование. Като носител на престижната стипендия Фулбрайт, през академичната 1994/1995 година той прави докторантура в Мичиганския държавен университет в САЩ. Допълнително усъвършенства знанията си в Университета в Монпелие, Франция, а като гостуващ изследовател или преподавател чете лекции в Университета в Съсекс, Университета във Фрайбург и Университета в Кентъки. Започва кариерата си през 1989 г. като асистент в Икономическия факултет в Загреб, където през 2003 г. получава титлата доцент, а от 2004 г. преподава и като външен сътрудник в Природо-математическия факултет.
В Хърватската народна банка (ХНБ) започва работа през декември 1996 г., когато поема поста директор на дирекция „Изследвания“. На 15 юли 2000 г. е назначен за заместник-управител на Хърватската народна банка, а през 2006 г. е преназначен за втори шестгодишен мандат на същата позиция. До 2012 г. Вуйчич заема и изключително важната позиция на заместник-главен преговарящ в преговорите на Република Хърватия с Европейския съюз.
Борис Вуйчич встъпва в длъжност като управител на Хърватската народна банка на 8 юли 2012 г. По време на неговия мандат паричната политика на ХНБ е почти изцяло фокусирана върху поддържането на стабилността на обменния курс на хърватската куна спрямо еврото, което бе ключова предпоставка за изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната. От самото начало Вуйчич е твърд защитник на въвеждането на еврото в Хърватия, считайки го за стратегически интерес на страната. Тази цел бе постигната на 1 януари 2023 г., когато Хърватия стана член на еврозоната, а управителят на ХНБ по този начин стана член на Управителния съвет на Европейската централна банка - органът, който взема ключови решения относно паричната политика за цялата еврозона. Работата на Борис Вуйчич начело на ХНБ е отбелязана и от членството му във важни европейски органи, като Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и Втората виенска инициатива, която той председателства.