В Хиленданския манастир и в църквите в Сърбия утре, когато в ООН се гласува резолюция за Сребреница, ще бъдат отправени молитви за сръбската държава и народ

Игуменът на Хилендарския манастир Методий и монасите в манастира ще се молят пред иконата на Богородица Троеручица утре, когато е предвидено гласуване в ООН на резолюция за обявяване на международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница, съобщи Сръбската православна църква, цитирана от Танюг.
Монасите в Хилендарския манастир се молят пред тази икона винаги когато сръбският народ и държава са изправени пред тежки изпитания.
В църквите в Сърбия ще бият камбаните и ще бъдат отправяни молитви за спасението на сръбската държава и народ.
Очаква се утре Общото събрание на ООН да гласува резолюцията за Сребреница, която призовава 11 юли да бъде обявен за международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница. Документът, иницииран от Германия и Руанда, осъжда отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците. 
На 11 юли 1995 г. босненският мюсюлмански анклав Сребреница е превзет от босненските сръбски сили под командването на ген. Ратко Младич по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995). Босненските сърби избиват 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, намиращи се в анклава, обявен за зона за сигурност от ООН.
Трибуналът на ООН за военни престъпления и Международният съд на ООН постановиха, че зверствата в Сребреница представляват геноцид и много бивши босненски сръбски военни лидери бяха осъдени.
Лидерите на сръбската част от Босна и Херцеговина, Република Сръбска, и Сърбия решително се противопоставиха на резолюцията, която според тях ще заклейми сърбите като "геноцидна нация“. 
Проруският президент на Република Сръбска Милорад Додик многократно е заплашвал, че ако резолюцията бъде приета, Република Сръбска „ще се оттегли от процеса на вземане на решения в Босна“, отбелязва Радио Свободна Европа.
След междуетническата война в Босна 1992-1995 година съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение страната бе разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.