„В момента косовското правителство изобщо не улеснява живота на гражданите. Сигналите им са много противоречиви“, отбеляза тя и допълни, че „косовските граждани заслужават най-амбициозния европейски път“. По думите ѝ международните партньори са се "изморили" от бездействието на Прищина и това е довело до въвеждането на наказателни мерки от страна на ЕС миналата година.
Тя обърна внимание, че важно условие за присъединяването на Косово към ЕС е признаването на независимостта му от страните членки. Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово и двете страни водят диалог за нормализация на отношенията под егидата на ЕС. Пет от страните членки на ЕС също не признават независимостта на Косово.
„Всички сме съгласни, че имаме нужда от успешно приключване на диалога за нормализация на отношенията между Белград и Прищина. Въпреки това едностранните изисквания и критерии към която и да е от двете страни биха били нечестни. Ако една от страните реши да не работи върху изпълнението на споразумението, това не би било много умно“, подчерта Фон Крамон. „Би било много по-лесно за всички, ако косовската страна излезе и каже: ние изпълнихме определените изисквания, изпълнихме критериите. Тогава ще има огромен натиск от страна на ЕС и международните партньори върху Сърбия, за да изпълни и тя своята част. Но Косово не го прави и става изключително лесно за автократичния президент (на Сърбия Александър Вучич) да каже: ако няма интерес за напредък от отсрещната страна, тогава защо да инвестирам политически капитал“.
Докладчикът на ЕП за Косово коментира и решението на Централната банка на Косово за разплащания само в евро от 1 февруари. Влизането в сила на решението засили притесненията на местната сръбска общност, която получава заплати и пенсии в сръбски динари от Сърбия и ги използва за разплащания в Косово. Международната общност призова за въвеждане на преходен период за успоредна употреба на двете валути, но засега Прищина отхвърля този вариант.
„Косово е суверенна държава и има правото да решава коя валута да използва, но от друга страна е проблемен начинът, по който се опитаха да изпълнят това решение. Те не информираха хората, които ще бъдат засегнати от това решение, дори скриха решението. Не разпространиха информация за решението на сръбски език, не се консултираха. Всичко това беше срещу интереса на обикновените хора“, посочи Фон Крамон.
От трудната ситуация поради забраната за използване на динара се оплакаха образователни и здравни работници, групи граждани, зависими от социални помощи, получатели на детски надбавки. В сръбските райони на юг от Митровица, Северно Косово, дни наред няма динари в банкоматите и на пощенските гишета. Чрез диалога в Брюксел представителите на властите в Прищина и Белград все още не са намерили решение за използването на сръбската валута. По думите на Фон Крамон международната общност не разбира решението и най-вече изпълнението на тази забрана и защо тя се налага на гражданите толкова драстично и без възможност за компромиси.
„Всички тук (в ЕС) и Вашингтон питаме защо го правят, защо отново, защо се опитват да спечелят всяка малка битка. Но в крайна сметка - и това е най-големият проблем - те се целят в обикновените хора от сръбското малцинство. Това подлудява хората, защото когато Косово обяви независимост, беше ясно, че става въпрос за мултиетническа държава, мултиетническо общество и имаме нужда от механизми, които ще защитават това мултиетническо общество. Но сега виждаме, че управляващата партия и нейните последователи не се интересуват от това“, отбеляза тя.
Според Фон Крамон в момента пред Косово стои един въпрос - доколко това правителство се чувства обвързано с този принцип на независимост и мултиетничност.
„Мисля, че е напълно възможно Косово да се присъедини към ЕС, но се надявам да видим правителство, което работи в интерес на хората в страната, за да постигне тази цел. Но действителността е различна и е доста разочароваща“, допълни тя.
По думите ѝ никой от механизмите на ЕС за справяне с подобни кризи не е достатъчно ефективен към момента, а налагането на рестриктивни мерки, засягащи пряко гражданите на страната, не би било честно.
„Разбира се, правителството има правото да действа по този начин, но когато става въпрос за евроинтеграция, за доближаване на страната до ЕС, може би този подход не е особено умен“, подчерта Фон Крамон и допълни, че страните в региона също са засегнати от кризата в Косово и „никой не е особено доволен от правителството и неговата безкомпромисност и съпротива в отношенията със западните партньори, но и в този етноалбански подход“.
Докладчикът на ЕП се обърна и към събитията от миналия септември край с. Банска, Северно Косово, когато косовски полицай и трима сърби бяха убити при престрелка. Тогава отговорността за нападението пое Милан Радойчич – бивш заместник-председател на най-голямата партия на косовските сърби - „Сръбска листа“, която се ползва с подкрепата на официален Белград. Прищина обвини Белград, че стои зад атаката, а Белград отрече всякакво участие в него. Радойчич беше арестуван в Сърбия и ден по-късно освободен.
„Смятам, че ЕС трябва да бъде много по-строг по въпроса с разследването на събитията в Банска. Смятам, че Милан Радойчич все още се разхожда свободно и това е неприемливо. ЕС трябва да се увери, че ще има съдебен процес срещу Радойчич, че сръбската държава ще го съди. Това е минимумът, който можем да поискаме“, подчерта Фон Крамон.
Според нея трябва да бъдат въведени мерки срещу Сърбия – срещу вътрешния министър, прокурора по делото и други отговорни лица.
„Ако съм критична към Косово, аз съм още по-критична към това как се справяме със Сърбия. Много неща се случват само защото Вучич няма от какво да се страхува и последните прегръдки с (председателката на Европейската комисия Урсула) фон дер Лайен на Световния икономически форум не помогнаха“, отбеляза тя и заключи, че Прищина е могла да се възползва от събитията в Банска, за да ускори евроинтеграцията си, но е пропуснала възможността си и продължава да изпуска възможности.