В Загреб се проведе конференция, посветена на икономическите и глобални проблеми

За 17-ти път в Загреб вчера се проведе конференцията „Ден на големите планове“, организирана от хърватския седмичник „Лидер“, като основните теми бяха икономиката през 2026 г., ключовите геополитически рискове, пазарните тенденции, както и данъчната и финансовата политика на хърватското правителство, съобщават хърватските медии.
В събитието участва министърът на труда, пенсионната система, семейството и социалната политика Марин Пилетич , който заяви в предаване на хърватската национална телевизия ХРТ, че през 2026 г. не може да се очаква продължаване на високия ръст на заплатите в държавния сектор от предишните години.
„Ръст на заплатите от 30 процента или повече вече не може да има в следващите преговори със социалните партньори. Трябва да напомня на работодателите, че преди реформата на заплатите имахме подценен труд в държавния сектор и че именно затова реформата беше необходима," каза отново Пилетич в изявление в кулоарите на конференцията „Ден на големите планове“.
„Завършихме реформата миналата година и не се очаква такъв ръст на заплатите да продължи за всички служители. Преговорите, които ни предстоят със синдикатите на държавните служители, ще регулират бъдещия ход на увеличението на основата за изчисляване на заплатите. Реформата на системата на заплатите най-накрая повиши нивото на заплатите до подходящо ниво, до степен, че например днес учител в Словения има малко по-ниска заплата от учител в Хърватия”, подчерта министър Пилетич.
По думите му правителството е успяло да повиши средната месечна заплата от 750 евро на месец през 2016 г., до 1437 евро за миналия месец на тази година.
На често повдиганото от работодателите възражение, че ръстът на заплатите в публичния сектор не е съпроводен с повишаване на производителността и че е пропусната възможност за намаляване на броя на служителите, Марин Пилетич отговори, че от една страна се търси производителност, а от друга - услуги от държавата в наистина голям мащаб.
От 2019 г. разходите за труд са се увеличили с 61,6 процента, или 2,5 пъти по-бързо от средното за ЕС. В Хърватия заплатите на работещите растат по-бързо от тези на работещите в Европейския съюз, а производителността на труда расте значително по-бавно от средната и това означава само едно - нашите продукти, нашите компании и в крайна сметка цялата ни икономика губят надпреварата по конкурентоспособност, каза Ирена Вебер, генерален директор на Асоциацията на хърватските работодатели.