Хърватският президент Зоран Миланович използва цветущия израз „зелева политика“ в описание на сръбската политика през последните години и така постави началото на „войната на зелките“ между Сърбия и Хърватия, съобщават местни медии.
Според Миланович Сърбия не води балансирана политика, както твърди, а „зелева политика“, защото не може да реши дали да бъде проевропейска или проруска държава, отбелязва хърватският вестник „Ютарни лист“.
„Сърбия и сама не знае какво иска. Това не е никаква хибридна война, това е някаква кал, някаква зелева политика. Много години водиха очевидна проевропейска политика, след това очевидно проруска политика“, подчерта хърватският президент вчера в Загреб.
Сръбският президент Александър Вучич побърза да отговори, докато участваше в Мюнхенската конференция по сигурността, че сръбската политика е „истинска и превъзходна политика“ и би било добре и Хърватия да въведе такава, предаде Танюг.
„Зелева политика – отлична политика. Ние обичаме зеле, обичаме да го ядем, имаме прекрасно зеле във Футог (край Нови сад) – ако (Миланович) почака още малко, когато дойде сезонът на зелето във Футог, ще му изпратя една зелка, за да види, че това е една истинска и превъзходна политика“, заяви Вучич.
„Дай Боже и те да водят такава“, допълни той.
Хърватският президент обаче реши да не оставя последната дума на сръбския си колега и продължи „войната на зелките“, като обяви хърватското зеле за много по-добро от предложеното му сръбско.
„Виждам, че президентът на Сърбия се кани да ми изпрати зелка от Футог, казва, че е прекрасна. Ако иска да се състезава със зелки, добросъседски му желая много здраве, защото Хърватия има прекрасно зеле от Вараждин и Огулин“, написа Миланович във Фейсбук профила си.
Той припомни, че Хърватия победи в световното първенство по водна топка вчера, в което и Сърбия участва, а това според него е доказателство, че страната е по-добра от източната си съседка.
„Както обикновено се случва, когато Сърбия и Хърватия участват в състезания, видяхме и вчера на световното първенство по водна топка, Хърватия излиза първа в света“, заключи Миланович.
Хърватия и Сърбия са двете най-големи бивши югославски републики и бивши противници по време на войните от 90-те години, последвали разпадането на югославската федерация. Конфликтът между двете страни приключи през 1995 г. с поражението на подкрепяните от Белград сръбски сепаратисти на територията на Хърватия, но войната продължава да помрачава отношенията им. Правата на малцинствата, съдбата на изчезналите през войната, сътрудничеството в правосъдието и връщането на отнети имоти са теми, които продължават да предизвикват периодично напрежение между двете страни.