Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина отрече, че се оттегля под американски натиск

Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит, който ще се оттегли през юни, заяви пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, че е взел решение да напусне поста след „напрегнати, но успешни разговори“ със САЩ, като отхвърли твърденията, че е бил принуден да се оттегли, съобщи регионалната телевизия Ен 1.
Шмит определи решението си като лично, но подчерта, че проблемите на Босна и Херцеговина няма просто да изчезнат, защото един човек си тръгва, а друг идва.
Върховният представител на международната общност се съгласи с известното изказване на бившия германски канцлер Ангела Меркел, че Европа вече не може да разчита изцяло на САЩ, но постави въпроса какво е направила самата Европа, за да изгради независима стратегия. Той заяви, че ЕС не е успял да предприеме решителни действия в Босна и Херцеговина и в частност за освобождаването ѝ от зависимостта от вноса на руски природен газ.
Според Шмит Европа първоначално е подкрепила силно идеята за газопровод от Хърватия до Босна, но по-късно е оттеглила подкрепата си, защото проектът не е свързан с възобновяеми енергийни източници, като е оставила Босна в зависимост от руските доставки, а САЩ са се намесили, за да дадат тласък на газопровода.
Върховният представител предупреди и за нарастващото руско влияние и за сепаратистките амбиции в Босна и Херцеговина. Той спомена лобисткия договор на Република Сръбска с израелско-канадската фирма „Дикенс енд Мадисън“ (Dickens & Madson), в който изрично се посочват като цели независимостта на сръбската съставна единица и отстраняването на Шмит от поста.
Въпреки че не пожела да коментира подробно действията на босненския сръбски лидер Милорад Додик, Шмит изрази загриженост от все по-близките връзки на Додик с фигури, свързани с движението MAGA („Да направим Америка отново велика“) в САЩ, като спомена конкретно планираната визита на сина на президента Тръмп - Доналд Тръмп младши - в Баня Лука. Германският дипломат предупреди, че всеки опит за преначертаване на граници на Балканите ще създаде нова нестабилност, вместо да реши съществуващи проблеми.
В отговор на критиките, че службата на Върховния представител е лишена от действителна власт, той отговори, че институцията все още играе важна роля в запазването на функционалността на Босна и Херцеговина и че в случай на заплаха за държавността ѝ дипломатическите и военните механизми на международната общност могат да бъдат активирани.
Същевременно той призна, че Дейтънското мирно споразумение е създало по същество „квалифицирано примирие“ и парафразира пруския военен теоретик Карл фон Клаузевиц, който определя войната като продължение на политиката с други средства, като каза, че в Босна може да се говори за политиката като продължение на войната с други средства. Той каза, че настоящата функционалност на държавата там съществува в голяма степен благодарение на международните намеси и заяви, че дългосрочна стабилност може да бъде постигната само с европейска интеграция и истински политически консенсус в Босна и Херцеговина.