Вучич разговаря с Додик за съвместно отбелязване на 30-годишнината от прогонването на сърбите от Хърватия в рамките на операция „Буря“

Сръбският президент Александър Вучич се срещна днес в Белград с президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик, с когото обсъди, наред с други неща, съвместното отбелязване на 30-годишнината от "преследването на сърбите в Хърватия" по време на операция „Буря“, предаде ТАНЮГ.
С операция "Буря" Хърватия си върна териториите, на които през 1991 г. хърватските сърби провъзгласиха своя държава под името Република Сръбска Краина. Офанзивата започва в 5 часа сутринта на 4 август 1995 г. и в рамките на следващите 84 часа 10 400 квадратни километра или 18,4 процента от територията на Хърватия е освободена. Според официални данни на хърватски неправителствени организации в тази военно-полицейска акция са убити над 600 цивилни, а над 200 000 сърби са прогонени, отбелязва Радио Свободна Европа. 
„Радвам се да приема президента на Република Сръбска Милорад Додик. Обсъдихме всички важни въпроси за сръбския народ като цяло. Потвърдихме участието си и съвместната организация на събиране, на което ще отбележим 30 години от страданията и преследването на сръбския народ в престъпната операция „Буря“, написа Вучич в профила си в Инстаграм.
Той заяви, че Сърбия и Република Сръбска ще продължат тясното си сътрудничество във всички останали сфери на обществения живот.
„Съгласихме се да ускорим работата по всички съвместни инфраструктурни проекти, а президентът Додик изрази специално задоволство, че Сърбия бързо завършва участъка от магистралата между Кузмин и Сремска Рача“, написа още Вучич в Инстаграм.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете полуавтономии са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Върховният представител на международната общност в Босна, чиито функции са формулирани още в Дейтънското споразумение, има широки правомощия да налага закони, да уволнява официални представители и т.н.