Вучич: Резултатът от гласуването за резолюцията за Сребреница няма да бъде унизителен за сръбския народ

Сръбският президент Александър Вучич каза в обръщение към нацията, че резултатът от гласуването за резолюцията за Сребреница в Съвета за сигурност на ООН няма да бъде унизителен за сръбския народ, съобщи сръбската национална телевизия РТС.
Този месец в ООН бе представена проекторезолюция, която призовава 11 юли да бъде обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида, извършен в босненския град Сребреница по време на войната в Босна (1992 -1995 г.) и която осъжда отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците. Сърбия, както и нейните съюзнически в ООН страни, не признават геноцида и са против приемането на резолюцията. Насроченото за 2 май заседание на Общото събрание на ООН, на което се очакваше гласуване по предложената резолюция, бе отложено. 
„Нямам проблем да бъда линчуван по начин, по който нито един политик не е бил в последните десетилетия, защото се боря за народа си, за справедливостта и истината; защото искам да предотвратя войните и престъпленията в бъдеще, предизвикани от безотговорна политика“, заяви Вучич снощи и допълни, че в Ню Йорк е разговарял с 22 президенти и премиери от цял свят, с шест представители на ООН и представители на 111 страни членки на ООН, за да ги убеди да гласуват срещу резолюцията.
По думите му повечето страни „разбират за какво става въпрос“, но ще гласуват заради натиска, който им е оказан.
Очаква се на 9 май да се проведе заседание на Съвета за сигурност на ООН за резолюцията за Сребреница, а гласуването в Общото събрание ще бъде в седмицата между 11 и 16 май.
На 11 юли 1995 г. мюсюлманският анклав Сребреница е превзет от босненските сръбски сили под командването на ген. Ратко Младич по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995). Босненските сърби избиват 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, намиращи се в анклава, обявен за зона за сигурност от ООН. Масовото клане, обявено на 26 февруари 2007 г. от Международния съд в Хага като геноцид, е най-тежкото кръвопролитие в Европа след Втората световна война (1939-1945). 
„За първи път в историята си Общото събрание на ООН трябва да решава за нещо, за което не съществува съгласие в рамките на държавотворните народи в страната (в Босна - бел.ред.)“, отбеляза Вучич и припомни, че босненската Република Сръбска е против приемането на резолюцията.
Политическата структура на Босна е известна като една от най-сложните в света. Съставена е от две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. 
Очаква се днес да се проведе извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, на което да се обсъди ситуацията в Босна и Херцеговина.
Сръбският президент се обърна и към гласуването за приема на Косово в Съвета на Европа, след като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа го подкрепи този месец. По думите му в момента се води „всеобхватна кампания на лъжата“ и кампания на „гъвкаво тълкуване на задълженията на Прищина“.
Шансовете на Косово за членство продължават да бъда значителни, но Белград дава всичко от себе си, за да предотврати присъединяването на Прищина и се гордее с това, отбеляза Вучич.
Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово и е против членството му в международни институции. Двете страни водят диалог за нормализация на отношенията под егидата на Европейския съюз.