"Според каноните на Сръбската православна църква този поздрав е задължителен между мъже, жени и деца без значение на възраст и социално положение", казва отец Йован пред БТА.
„В наши дни има хора, които не спазват тази традиция, но аз много я уважавам от дете“, ни разказва Младен Стоичков от Ниш и уточнява, че в Южна Сърбия на Бъдни вечер срещу Коледа всички са си вкъщи, не лягат да спят, а празнуват цяла нощ само в семеен кръг.
„Храним се на земята, на Бъдни вечер само постно, на следващия ден на Коледа вече се яде месо. Баба ми застила слама и отгоре нарежда питката, в която има паричка и останалите ястия“, добавя Младен Стоичков.
В селата в Южна Сърбия освен паричка, в питката слагат и зърна жито, царевица, орехи, парченца месо, за да расте и да дава плод това, което семейството отглежда, обяснява Стоичков.
В Ниш на Коледа празнуват с месо от чифтокопитни животни на трапезата, защото те имат четири крака като четирите посоки на света, добавя той.
Според детските спомени на Младен Стоичков от Ниш големият символ на Рождественските празници в Сърбия е бъднякът – дърво, отсечено в гората сутринта на Бъдни вечер.
„Мъжете отиват в гората, развеселени, носят вино и ракия и търсят дъбово дърво. Удрят го три пъти с брадвата и то задължително трябва да падне на изток. Често не се получава точно така“, казва Стоичков и се смее.
Младият мъж е научил от баба си, че дървото като символ на вечния живот се внася в къщата на едва на следващата сутрин, 7 януари, от най-големия късметлия в рода и се нарича с думите: “Колкото искри, толкова пари да има!“,
Преди това старият бъдник, който се пази от миналата година, се изнася и се изгаря на двора или пред църквата.
Във Войводина, Северна Сърбия, на Рождество питката също има паричка, но е сладка. Местните домакини замесват тестото с мая, захар и канела, за да е сладка годината.
„Забавляваме се вкъщи, разчупваме питката и докато не се намери у кого е паричката никой не започва да се храни“, разказва за БТА домакинята Ирма Живоинович.
Войводжанци ядат сарми, баклава и сладки рула на Коледа.
В северната сръбска автономна област има традиция деца да се маскират и да пеят коледни песни по домовете, а в замяна получават пари и сладкиши.
На втория и третия ден от Коледа сърбите си ходят на гости и си разменят поздравления и подаръци. Празненствата се смятат за приключили на дванадесетия ден, Богоявление, който в Сърбия наричат Кръстовден. През деня се спазва строг пост само на вода и без никаква храна. Следва скромна празнична вечеря, на която се сервира риба и така православните сърби приключват коледния празничен цикъл.
Сръбската православна църква спазва по-стария, Юлиански църковен календар, затова Бъдни вечер и Коледа се отбелязват на 6 и 7 януари, а не на 24 и 25 декември, както е според Григорианския календар.