За Силяновска проблемът с евроинтеграцията на Северна Македония не може да се определи само като билатерален, нито само като проблем с ЕС

Въпросът за европейската интеграция на Северна Македония и условията за начало на преговори на страната - включването на българите в конституцията, не могат да бъдат квалифицирани нито изключително като билатерален въпрос с България, нито като проблем само между ЕС и Северна Македония, смята президентът на страната Гордана Силяновска.
"Когато казвахме, че по своята същност въпросът е двустранен, защото нито по отношение на  Плана за действие (по правата на малцинствата и общностите в Северна Македония), нито преди това, имаше забележки от други държави (освен от България). Никой не заплаши с вето, напротив, беше подчертана необходимостта от система по заслуги при оценяването... България казва, че въпросът не е двустранен, а си имаме работа с ЕС. А г-жа Фон дер Лайен казва: трябва да разговаряте и чрез диалога да размените различни позиции. Е, сега, не може да квалифицирате проблема и като двустранен, и като проблем с ЕС”, заяви Силяновска в интервю за ТВ Сител.
Силяновска каза, че протоколите с България „са част от заключенията” на Съвета на Европа, но по думите й те не са част от преговорната рамка на страната. 
„Не можете да променяте двустранен договор с протокол. Протоколите са протоколи, подписани от двама министри и не знам доколко е в рамките на правовата държава протоколът да е част от заключенията (на Съвета на Европа). Нашето предложение не е случайно, самият г-н (Томас) Вайц (докладчик на ЕП за Северна Македония) поиска  от правната служба на Европейския съвет да се произнесе,  относно естеството на протоколите. Каква е ролята на протоколите? Дали те са част от преговорната рамка или не, до каква степен могат да бъдат използвани като аргумент за блокади. Защото ако основното нещо, което търсим, е предвидимост, на практика нашата предвидимост зависи от тези протоколи”, каза Силяновска.
По думите й, като президент на Северна Македония тя не може да даде гаранция, че промените в конституцията на страната ще се случат, защото депутатите в парламента на Северна Македония, които трябва да ги приемат с мнозинство от две трети в парламента „представляват гражданите и както във всеки европейски парламент, гласуват според собствените си убеждения”. 
В отговор на въпрос, интерпретиращ думите на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че „заплаха за македонската идентичност няма”, Силяновска заяви, че в преговорната рамка е вписана унилатералната декларация на България по отношение на езика в Северна Македония.
„Вярно е, че ЕС казва, че няма проблем с този език, но ако, противно на всички международни норми през 21-ви век, такова изявление е включено в преговорната рамка защо да не се съмнявам в заплаха? Защо иначе някой би настоявал за нещо подобно? Ако няма проблем, извинете, тогава какъв е въпросът, свързан с българите? Не е ли това въпрос на идентичност? Кой някога е преговарял в ЕС за идентичност? Нека попитам какво е историята, ако не идентичност? Какво е културата, ако не идентичност? Аз казвам така: политическите лидери идват и си отиват. Мен ме интересуват документите”, заяви в интервюто Силяновска.
По време на посещението си в Скопие, в края на миналата седмица, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен е посъветвала премиера на Северна Македония Християн Мицкоски да бъде потърсена среща с българския министър на външните работи, по време на предстоящата среща в София за жп Коридор 8, за да се направи опит за "възстановяване на пътя на страната към преговори с ЕС".  По думите на Мицкоски Северна Македония иска да бъде част от ЕС, същевременно вярва, "че е дошло времето този процес да получи по-силна политическа подкрепа от всички европейски институции". 
  „Моето послание е това: ясно е, че принадлежите към нас (ЕС)..., сега ви остава само една решаваща стъпка (промените в конституцията), която трябва да направите, за да можете да продължите напред и да отворите първия клъстър. Знам колко е чувствително това, но искам да бъда ясна - това очаква Европа. Ще приветстваме Северна Македония с нейната идентичност и език. Вярваме, че македонската култура и македонският език могат да направят нашия Съюз по-богат, защото нашето мото е: многообразие и единство и в това е нашата сила“, заяви Фон дер Лайен.