Членът на Президентството на Босна и Херцеговина Денис Бечирович обсъди днес в Сараево със заместник-генералния секретар на НАТО Радмила Шекеринска сигурността и политическата ситуация в Босна и Херцеговина, както и предизвикателствата, с които се сблъсква страната по евроатлантическия си път, предаде босненската редакция на телевизия Ен1.
На срещата не присъстваха другите двама членове на Президентството - Желко Комшич, представител на босненските хървати, който е в Ню Йорк за сесията на Общото събрание на ООН, и Желка Цвиянович, представителка на босненските сърби, която не беше на срещата по неизвестни причини, отбелязва Радио Свободна Европа.
Бечирович, който е представител на босненските мюсюлмани, каза, че страната и НАТО са неразривно свързани. По думите му алиансът е установил мира в Босна и Херцеговина и босненците са изключително благодарни за това. Той подчерта, че държавните органи на Босна и Херцеговина единодушно са се обявили за членството на Босна в НАТО.
По време на срещата Бечирович посочи, че опасните атаки срещу конституционния ред на Босна и Херцеговина сериозно заплашват мира и стабилността в страната. Той подчерта, че подобни действия трябва да бъдат спрени от институциите на Босна и Херцеговина и международните партньори.
Заместник-генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска ясно заяви, че НАТО осъжда всякакви сепаратистки дейности. Тя заяви, че НАТО е трайно ангажиран със суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина. Шекеринска добави също, че НАТО няма да допусне вакуум в сигурността в Босна и Херцеговина.
Специално внимание по време на срещата е обърнато на предизвикателствата пред сигурността, включително рисковете от хибридни заплахи, пропаганда и дестабилизиращи дейности. Подчертана е била необходимостта от по-силно международно присъствие, в рамките на което подновяването на мандата на мисията на ЕС в Босна и Херцеговина (EUFOR Althea) е от голямо значение.
Босна и Херцеговина е в програмата на НАТО План за действие за членство (ПДЧ) от 2018 година, което е последното стъпало преди поканата за пълноправно членство в алианса, отбелязва Радио Свободна Европа.
Босненските власти поеха ангажимент за влизане в НАТО, но изпълнението на това задължение е в застой, заради позицията на едната полуавтономна част на Босна и Херцеговина – Република Сръбска, и укрепването на отношенията на отстранения й президент Милорад Додик с руския президент Владимир Путин, отбелязва Радио Свободна Европа. Мандатът на известния със сепаратистките си възгледи Додик беше прекратен през август, след като беше осъден на година затвор и шест години забрана да заема обществени длъжности за неизпълнение на решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина.
Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), тя е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.