Защо се бави изграждането на газов интерконектор между Хърватия и Босна?

Темата за междусистемната газова връзка между Хърватия и Босна и Херцеговина отново стана актуална, след като държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън призова за бързо разрешаване на разногласията в парламента на Мюсюлманско-хърватската федерация и пристъпване към изграждането на интерконектора, който ще позволи на Босна да се включи към европейската газова мрежа. Какви са причините за забавянето на този проект?
В Босна и Херцеговина съществуват две компании за внос на газ, като и двете имат възможност да внасят единствено руски газ през Балкански поток. Мюсюлманско-хърватската федерация внася газ с държавната компания „БХ-Гас“, а Република Сръбска - с „Гас Рес“. Ситуацията, породена от войната в Украйна, наложи търсенето на алтернативни доставчици, но опитите на Босна да се включи в европейската газова система срещат отпора на определени политици.
Президентът на Република Сръбска Милорад Додик поддържа близки връзки с Русия и енергийният въпрос не е изключение. Той не подкрепя свързването на Босна с европейската газова система и вместо това договаря увеличаване на доставките на руски газ. Додик подписа и споразумение със Сърбия за създаване на „източна междусистемна връзка“. Изграждането ѝ обаче е отложено, докато не получи одобрението на босненските централни институции.
В края на 2021 г. закон за изграждане на газопровод между Хърватия и Босна бе приет единодушно в долната камара на парламента на Мюсюлманско-хърватската федерация, но седем месеца по-късно депутатите от Хърватската демократична общност (ХДО) отказаха приемането на закона в горната камара и поискаха изключване от проекта на държавната компания „БХ-Гас“ и създаване на нова публична компания в Южна Босна. ХДО иска представителите на хърватската общност в Босна да имат контрол върху бъдещата нова компания, за разлика от настоящата "БХ-Гас", в която не работи нито един хърватин.
„Да се допусне толкова важен стратегически енергиен ресурс като газа да бъде управляван от някой друг с възможни различни стратегии би било политически наивно“, коментира председателят на ХДО Драган Чович, цитиран от босненската редакция на Дойче веле. Чович допълва, че не желае компания, управлявана само от бошняци, да „спре тока“ на градове, населени с хървати в Босна.
По-рано тази година американският посланик в Сараево Майкъл Мърфи обвини Чович, че възпрепятства изграждането на газопровода и призова към прекратяване на „блокадата“ на закона, писа босненската редакция на Радио Свободна Европа. Мърфи предупреди, че отлагането може да означава поскъпване на проекта и дори окончателна отмяна на строежа, а това е „в интерес само на един фактор и това е Руската федерация, която изрази готовност да използва енергията като оръжие“.
Този месец държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън повтори позицията на САЩ по въпроса и определи изискването на ХДО за учредяване на нова публична компания като „икономически неустойчиво и застрашаващо целия проект“, посочва Дойче Веле.
„С оглед на това, че този проект е от явен интерес за вашите страни и региона, ви насърчавам да извършите натиск върху лидера на ХДО Драган Чович, за да прекъсне обструкцията на този въпрос“, написа Блинкън в писмо до външния министър на Босна Елмедин Конакович и хърватския му колега Гордан Гърлич Радман на 11 януари. 
Босненският журналист Ивица Пулич от Ал Джазира написа в социалната мрежа Екс, че е възможно писмото на Блинкън да е последното предупреждение на САЩ преди включването на Чович в „черния списък“, заради „корупция, връзки с Додик, възможни връзки с Русия, национализъм“. 
Специалистите са единодушни, че въпросът за изграждането на интерконектор, който да свърже Босна с европейската газова мрежа, е най-вече геополитически и противопоставя проруските интереси в страната срещу проевропейските и проамериканските, отбелязва Дойче веле.
„Ясно е, че се води битка за някакви бъдещи влияния в газовата мрежа в тази част на Европа. Приоритет на американците е да изхвърлят руснаците от газовото уравнение“, смята енергийният специалист от Загреб Игор Деканич, цитиран от Дойче Веле.
Блокадата на закона за изграждане на южната междусистемна връзка на Босна е най-голямото препятствие пред проекта към момента, но далеч не е последното. Законът за южния интерконектор предстои да бъде одобрен на още няколко равнища, като последното е Председателството. Но двама от тримата членове на Председателството изискват създаване на друг закон преди това – закон за газа. Това предполага допълнително забавяне на проекта.
Според специалисти бавенето на различните равнища на властта на закона за южния интерконектор и съответно на построяването му може да повлияе и на необходимостта от изпълнението на плана.
„Невероятно е да се дават пари за нещо, което след 10-15 години ще бъде изхвърлено от употреба, с оглед на прехода към възобновяеми енергийни източници. Снабдяването с газ на Босна и Херцеговина се свежда до геополитическия въпрос, съответно до желанието на Запада Босна да получи алтернативни източници“, коментира енергийният специалист и член на босненския Център за устойчив и енергиен преход РЕСЕТ (RESET) Дамир Милевич пред Дойче веле.