Ако консенсусът е да работим с удължителен бюджет, това също е вариант, каза премиерът Росен Желязков

Ако консенсусът е да работим с удължителен бюджет, това също е вариант. Това каза премиерът Росен Желязков в предаването „Неделя 150“ на Българското национално радио. 
Бюджетът беше внесен от правителството – сложен проект на бюджет, приет на първо гласуване. Оттеглянето може да стане след първо гласуване само с решение на Народното събрание. Ако се започне процедурата отначало, означава решение на Министерския съвет, ново изготвяне, Национален съвет за тристранно сътрудничество и при оттегляне на настоящия проект ще загубим около два месеца само в процедури. Това предполага да изготвим удължителен бюджет, който да се прилага за 2026 г – т. е. бюджетът за 2025 г. вече трансформиран в евро. Това е системен риск и затова нашето разбиране е, че може да стане ако правителство, синдикати и работодатели постигнат споразумения по общите параметри.
Сега гледаме кое е субстанцията, около която трябва да се обединим, добави премиерът. В настоящия проектобюджет социалните разходи са с 12% ръст и протестите срещу бюджета са първите в историята срещу бюджет, в който има значително повишение на социалните разходи. По думите му, ако се иска повишаване на разходите и намаляване на приходите, трябва да се каже какво ще се прави с дефицита. Протестите не са социални протести, не са като онези през 1996, през 2013 г. и други от новата ни българска история, когато очакванията са били да има повече социална защита.
Когато подготвяхме този проект си давахме сметка, че трябва да има повече разходи към групите, които имат нужда от повече защита. В него има мерки, които гневят голяма част от активните социални групи, каза още Желязков. Протестите обединиха доста необединими групи, хора, протестиращи срещу еврото, протестиращи за повече либералност, за повече консерватизъм, за системни и антисистемни политики, има и поколенчески разминавания – протест на младите, които са типичният генерационен изблик срещу статуквото и консервативното, допълни Желязков.
Работодателите и синдикатите имат техни виждания – някои по-радикални, други са по-реалистични, но ако трябва да насложим желанията, това означава по-малко приходи и повече разходи. Не може да се очаква, че бюджетът, който изразява позицията на управляващото мнозинство, трябва да постигне пълно мнозинство в парламента и подкрепа на опозицията. Това ще е бюджет, който трябва да внесе разбиране за солидарността, предвид предстоящата сложна година – от една страна заради президентските избори и политическото напрежение, и от друга страна това напрежение ще натовари с доста политика плавния преход към еврото. Това внимателно трябва да се вземе предвид, когато се правят новите параметри на бюджета, които не са много по-различни, защото бюджетната рамка не може да избяга от възможностите на страната. Ако приемем, че социалните разходи ще запазят ръст от 12%, ако приемем, че някои от предвидените дискреционни мерки отпаднат, трябва да се види какъв ще е финансовият ефект и какви други мерки биха могли да бъдат взети предвид.
Подоходната политика изпреварва ръста на инфлацията. В този смисъл този бюджет е и бюджет на увеличаване на доходите, но това също не се приема еднозначно, защото немалка част от обществото очаква да има ръст на доходите чрез държавната намеса или чрез ролята на държавата по осигуряване на доходите, а не толкова по плавния път за стимулиране на икономиката, добави премиерът Желязков.
На въпрос докъде може да се отстъпи в бюджета, Желязков отговори: „Ние не сме универсалният счетоводител на държавата. Обществото трябва да каже докъде е склонно“. По думите му въпросът за дълга, който трябва да бъде поет през следващата година в размер на 10 млрд. евро, от които 3,2 млрд. евро са по механизма SAFE и са средства за отбрана по ангажиментите, които имаме, главницата му ще започне да се плаща след 10 години. През този период бихме имали възможност да модернизираме армията. С 3,7 млрд. евро е предвидено да финансират дефицита, определен на три процента, 1,7 млрд. евро са рефинансиране на съществуващ дълг, посочи още той. Ние нямаме пари, които да будят съмнения от гледна точка на това, че се теглят дългове за кражби. Професионалният разговор е докъде може да се поема дълг, а ние сме от страните с най-нисък дълг като съотношение към Брутния вътрешен продукт.  
Премиерът Росен Желязков каза още, че през 2026 г. категорично не могат да позволят увеличаване на ДДС, тъй като ще е елемент, който би стимулирал инфлационните процеси. Желязков увери, че няма да бъде променяна данъчната тежест.
След участието си в предаването Желязков каза пред журналисти, че има всички възможности в рамките на декември да има бюджет за 2026 г.