Столетникът живее заедно с двамата си синове – Румян и Димитър, които се грижат за него и за поддръжката на семейния имот. Пред репортер на БТА Румян Димитров разказа, че баща му е роден в семейство на бежанци от Беломорска Тракия, преселили се в Здравец, когато той и двамата му братя били малки деца. Семейството било бедно, но с много труд и постоянство успяло да отгледа синовете си, така че всеки от тях да поеме по своя житейски път.
Като младеж Ангел Димитров е работил в транспортната полиция, а по-късно – като бригадир в селото. В началото на 70-те години на миналия век той, съпругата му и двете им деца се преместват в Търговище, където за кратко работи във Военния завод и в завода за акумулаторни батерии. Пенсионира се в местния винпром, след което отново се връща на село.
В Здравец Димитров прекарва активно годините си като пенсионер. Бил е самодеец в местното читалище.
Повече от 50 години днешният столетник се е занимавал с любимото си хоби – лова. Времето сред природата е било предпочитано за него, разказа синът му Румян.
По негови думи, макар и не в цветущо здраве сега, тъй като страда от деменция, Ангел Димитров е сравнително самостоятелен. Всеки ден закусва мляко, а след това излиза на двора сред овошките и лозето, които сам е засадил преди години, и очаква отново да вкуси плодовете им.