Библиотеките в Пловдив и Варна осигуряват електронен достъп до стари географски карти

Библиотеките в Пловдив и Варна работят активно по дигитализацията на своите фондове, като се обръща специално внимание на периодичните издания, сбирките от географски карти, кино- и театрални афиши. Темата за електронния достъп бе акцент днес на срещата за обмяна на опит между екипа на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ в крайморския град и представители на културните институти от Пловдивския регион. Разговорът бе открит от директорите на библиотеката домакин инж. Радка Калчева и на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив Димитър Минев.
За БТА Калчева коментира, че през миналата година екипът е започнал инвентаризация на фонда с географски карти и атласи. По думите й Варненската библиотека разполага с интересни екземпляри от Първата световна война. Няма да можем да дигитализираме всички, но ще подберем най-важните и интересните, обясни Калчева. Тя допълни, че по същия начин се подхожда и към архива от афиши на театрални и оперни представления, с който разполага библиотеката. Във фондовете й има и много плакати от времето на социализма, на които също се извършва инвентаризация, като част от тях ще бъдат дигитализирани.
Калчева допълни още, че екипът е в очакване да започне финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като чрез него страната ни трябва да дигитализира фондовете на библиотеки, музеи и архиви. По думите й това е начинът библиотеката да получи модерна техника, защото големите материали не могат да бъдат сканирани с наличната. 
През последните години направихме много сериозна дигитална библиотека, резултат на съвместен проект с 4 института на БАН и няколко университета в страната, допълни Димитър Минев. По думите му най-сериозната колекция на Пловдивската библиотека в платформата за сега е тази на периодичните издания. Дигитализирани са повече от 400 заглавия. Пловдив е бил много развит град по времето на Източна Румелия, а и след това, в различен период от време са излизали 500 вестника, каза Минев. Той допълни, че голямото улеснение за читателите е, че в съдържанието на дигиталната библиотека се търси както в Гугъл – по ключова дума, име или термин, като достъпът до нея е абсолютно безплатен. В нея вече фигурира и колекцията на „Иван Вазов“ от филмови афиши, които са близо 2 500 броя. По думите на Минев болшинството са на български филми, с историята на режисьорите, артистите, сценаристите.
Читателите на дигиталната библиотека имат достъп и до географски карти. Минев уточни, че в момента тече тяхната инвентаризация. По думите му библиотеката разполага с между 2 и 3 хиляди броя, сред които е и оригиналът на картата на Александър Хаджирусет от средата на 15 век за България, Одринска Тракия и Македония, когато са били една държава. Любителите на историята могат да видят в дигиталната библиотека и едно прошение на българските общини до Великите сили след подписването на Ньойския договор и разпокъсването на България, каза още Минев. По думите му то е с печати и подписи и изразява молба да не се разкъсва българския етнос, а в него фигурират и общините Серес, Щит, Скопие, Битоля.
На 1 ноември Пловдивската библиотека ще чества своята 145 годишнина, каза още Минев. Екипът й е планирал серия събития през цялата година - литературни срещи, както и много инициативи за деца, младежи и за хората в неравностойно положение.
Библиотеката е създадена през 1879 година, само няколко месеца след Националната „Кирил и Методий“, допълни Минев. По думите му тя е основана от мъже, които са се занимавали с политика и обществена дейност, но са били доста по-разумни от настоящите, и са разбрали, че е нужно да се създаде не само библиотека в Княжество България, но и в Източна Румелия, за да се запазва и предава паметта на българщината и в територията, останала в рамките на Османската империя. Началото на фонда е поставено в началото на 1879 година с дарение от пет френски книги. Днес библиотеката разполага с лични колекции на личности като Йоаким Груев, Найден Геров и други бележити българи, пази близо 360 славянски ръкописа, старопечатни книги, много литографии и гравюри. Най-старият й ръкопис е от 12 век - Кюстендилският палимпсест, който е паметник на ЮНЕСКО.