Благоевград е пример в Европа за защита на свободата, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Благоевград е пример в Европа за защита на свободата, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на регионална конференция „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия. 
Вълчев посочи, че след като с десетилетия съпротива срещу турците през XIV - ХV век балканските народи спасяват останалата част от Европа да бъде покорена, българите са народът, който най-дълго под чуждо иго успява да съхрани език, вяра, традиции, знание на род и родина. А стремежът към свобода намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая.
Генералният директор на БТА припомни, че на днешната дата - 12 февруари през 1878 г. (стар стил), руски боен отряд, начело с майор Иван Орлински, освобождава Горна града по време на Руско-турската освободителна война (1877 г. - 1878 г.). "Това Освобождение се оказва кратко, защото по силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., българските земи са разкъсани и Горноджумайско отново остава в пределите на Османската империя. Второто Освобождение е на 5 октомври 1912 г., когато през Балканската война (1912 г. - 1913 г.) Горна Джумая е отново освободена от предвожданата от генерал Спас Георгиев Трета бригада на Седма рилска дивизия. Двете освобождения на този край на България са символ на това, че запазването на свободата е по-трудно, отколкото да я получиш", каза Кирил Вълчев. 
"А това става с непрекъснати вложения в живота на свободните хора, за които разказахме при откриването на този пресклуб на БТА преди три години със снимки от богатия архив на Агенцията“, посочи още Кирил Вълчев. По думите му най-старата снимка в изложбата е от 1952 година и на нея се вижда момент от електрификацията на благоевградското село Лешко. В следващите снимки от експозицията показват отглеждането на тютюн със снимки, направени през 1963 и 1964 година в Гоце Делчев и в Белица, както и работата на лозарите, резултат от която е ​пивкото вино от лозовите масиви по поречието на река Струма. Имаше снимки от храмовете в Благоевград и начина, по който хората почитат православните светци, както и от традициите в областта, а също и от големите музикални фестивали и все повече посещаваните от туристи забележителности, в чиято инфраструктура се инвестира през годините", каза Вълчев. 
Той подчерта, че БТА пази и снимки от събитията, свързани с двете големи висши училища в града – Югозападния университет "Неофит Рилски" и Американския университет в България. А също и снимки посещението на ръководителите на дипломатическите мисии, което е един от поводите градът да бъде осъвременен. "Тези снимки от архивите на БТА покозват, че този край след двете си освобождения никога не е спирал вложенията в различни измерения на своя свободен живот и с това е пример за цяла Европа. И винаги е пазена паметта за хората, които са влагали своя живот в борбата и в градежа на свободата. А днешния разговор е за да покажем как България и с негова помощ продължава и като част от Европейския съюз да се инвестира в свободния живот тук", заяви Кирил Вълчев.
Благодарение на открития Национален пресклуб на БТА в Благоевград вече три години градът е част от общите национални и европейски разговори. Откриването стана на 12 февруари 2022 г. - на деня на първото освобождение през 1878 г. на Горна Джумая, както се нарича тогава Благоевград, припомни генералният директор на БТА. 
Той отбеляза, че за последните четири години БТА е утрои националните си пресклубове и съхрани и разви отворените през предишните 18 години 14 пресклуба като в момента Агенцията има открити общо 42 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България. 
"Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС. Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в Съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи", каза Кирил Вълчев. 
Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос. За какъв принос на Благоевград в ЕС можем да говорим? Досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите, отбеляза той. 
Генералният директор на БТА припомни, че при откриването на проекта във Велики Преслав е говорено за това как благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа.
В Монтана на празника на обявяването й за град след Освобождението след като градското й развитие започва в началото на новата ера когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града, темата е била за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа, понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете.
В Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес е говорено за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България.
В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. - за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години.
Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий - за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС като тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии.
В Перник - за българския принос в съвременна Европа е примера за съхраняване на традициите, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала.
Във Видин приносът в ЕС са мостовете на разбирателство, в буквалния, и в преносния смисъл, каза Кирил Вълчев. Затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи, посочи той.
Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови, отбеляза още Кирил Вълчев.
Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там - деня, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България.
В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа - затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа, припомни Вълчев.
"В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа - от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов през първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф самоковеца Анастас Карастоянов до първия български зимен курорт Боровец край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа", каза още генералният директор на БТА Кирил Вълчев.