България е първата страна, която изготвя план за действие за членство в НАТО, каза Вилис Цуров от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик"

България е първата страна, която изготвя план за действие за членство в НАТО. Това каза в интервю за БТА полк. (о.з.) Вилис Цуров, председател на УС на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик". Той бе сред сред гостите на официалното откриване на изложбата на БТА „75 години НАТО и 20 години България в НАТО“.
Събитието се състоя едновременно в националните пресклубове на агенцията в страната и в чужбина. Експозицията разкрива в кадри и документи ключови исторически моменти, съхранени в архивния фонд на БТА.
През 1999 г. на среща в Главната квартира на НАТО планът за действие за членство в алианса беше представен от българска делегация пред формата 19+1, припомни Цуров и допълни, че делегацията е била аплодирана и е предложено този план да бъде представен на останалите кандидат членове. По-късно започва изготвянето на План 2004, с който България показа своите евентуални способности, с които може да допринесе за колективната сигурност. В него бяха заложени основните приоритети, които страната трябва да изпълни след влизането в НАТО, обясни полковникът от запаса. По думите му много от поставените цели не са постигнати. След анализ през 2008 г. НАТО създаде цели на способностите, което означава групиране на няколко цели, които се поемат от различни държави, поясни Цуров.
В НАТО, предвид колективната отбрана и държави с общи цели, се генерира авансово доверие като се започне от войника, генерала, държавата и политика, и това за НАТО е основен принцип, който не е вписан в документи, отбеляза Цуров. "Във Варшавския договор се генерираше недоверие", добави той.
Цуров припомни, че след като се разпада Съветският съюз, Соломон Паси пръв поставя въпроса за членство на страната ни в НАТО. През 1994 г. се подписва първият договор с тази цел - за участие на България в програмата "Партньорство за мир", като така започва предприсъединителният период за страната. "Започва редукция на армията. До този момент армията се обособява от кадровата военна служба и от постъпването в армията на войници в зависимост от прираста на населението. Докато НАТО иска малки, мобилни армии, но добре подготвени. Причината е, че способностите, които се използват в алианса, са споделени способности на отделните държави", посочи полковникът от запаса. 
Старшина Мирослав Рангелов, главен сержант на трета група за специални операции в Съвместното командване на специалните операции, е в редиците на Българската армия от 24 години. Участва в мисии у нас и зад граница преди и след приемането на България в НАТО. Разказва, че те са му дали безкраен опит и възможност да сравни нивото си с това на партньорите. В един отбор, освен с противника, се сравняваш със съотборниците, което не ти позволява да изпадаш в илюзии, посочи Рангелов. Той е участвал в четири мисии - през 2003 г. в Ирак с Първия пехотен батальон, 2004 г. - отново в Ирак с Четвъртия пехотен батальон, през 2011 г. - в Шеста рота за охрана в Кабул, и 2023 г. в Косово. Всички мисии се различават една от друга, но след всяка се натрупва опит, след това черпиш от него, каза старшината. По думите му макар и бавно армията върви към положително развитие, става модерна и укрепва.
За армията преди и след приемането в НАТО Рангелов прави следната аналогия с футбола. "Имате отбор, играете футбол и си мислите, че сте добри, и изведнъж ви поканят да играете в някакъв голям отбор. Започвате да имате достъп до всички тактически схеми, тренировъчни бази, възможности за укрепване и възстановяване. Това е нещото, което се случи в Българската армия", каза военнослужещият.