България навлиза в нов период, при който сушата не е аномалия, а закономерност, каза проф. Емил Гачев

България навлиза в нов период, при който сушата не е аномалия, а закономерност. Това каза проф. Емил Гачев, ръководител на секция „Води“ към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките (БАН) на пресконференция, която се състоя в Националния пресклуб на БТА.
Събитието, организирано от платформата „Климатека“, беше под надслов „България пресъхва – изтича не само водата, а и времето за действие“. В него участие взеха проф. Емил Гачев и Борислав Сандов, бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите за периода от 2021 до 2022 г.
На пресконференцията бяха представени данни, които показват как климатичните промени променят честотата на валежите и продължителността на засушаването, което води до ограничаване на водните ресурси в България.
„Имаме същото или близко количество валежи, но разпределени зле - няколко пороя, а после месеци суша. Това е проблем, особено за малките населени места с ограничени ресурси и без алтернативни източници“, каза още проф. Гачев.
От "Климатека" представиха данни, според които към 1 юли язовирите в страната са запълнени едва на 63% средно, като в Северозападна и Североизточна България нивата падат под 50%, а на места дори и под 25%. От 2022 г. насам се наблюдава последователно спадане на нивото в язовирите в страната.
В същото време пролетните валежи през последните 4 години са значително под средното, а през юни 2025 г. са били едва 30% от обичайните за сезона. Проф. Гачев допълни, че повишаването на температурите увеличава изпаренията, дори и при запазване на същото количество валежи, крайният резултат е по-малко вода в реките и язовирите.
„България, за съжаление, освен че има трайно намаляване на водните ресурси и е една от страните в Европейския съюз с най-малко водни ресурси, сме и с най-големи загуби. Всяка втора капка общо взето се губи преди да достигне до потребителите“, каза Борислав Сандов. Той допълни, че се наблюдават 500 населени места, които изобщо не са обслужвани от ВиК оператор. Около половината от водоизточниците нямат валидни санитарно-охранителни зони, а при 34% от тях няма измерване на количеството използвана вода.
Според данни на организацията „Зелено движение“, представени на пресконференцията, близо 100 000 души са засегнати от воден режим в 60 общини.
Експертите призоваха за системен, а не реактивен подход. Нужни са незабавни инвестиции в подмяна на остарялата ВиК мрежа, въвеждане на ефективни методи за откриване на течове, както и координация между институциите, казаха още те.