Български и международни учени откриха, че най-древните двуноги човекоподобни са живели на Балканите, а не в Африка

Най-древните двуноги човекоподобни са живели на Балканите, а не в Африка. Това установиха учени, след като откриха двуног хоминид, живял в България преди 7,2 млн. г. Екипът в състав проф. Николай Спасов, проф. Дионисиос Юлатос, проф. Мадлен Бьоме, Ралица Богданова, доц. Латинка Христова, проф. Дейвид Бигън са публикували откритието си в списанието Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments под заглавие „Ранна форма на наземна двуногост на човекоподобно от късния миоцен на България“. 
Статията описва изкопаема бедрена кост от късномиоценското находище Азмака, Чирпанско (България), с възраст 7,2 млн. години, която е отнесена предположително към балканския хоминид, наречен грекопитек (Graecopithecus). Изводите, до които достигат авторите на това изследване, са доста неочаквани и биха могли да променят редица представи за най-ранната еволюцията на човечеството. Те несъмнено ще провокират дискусия в антропологичните среди, съобщават от Националния природонаучен музей при БАН.
Признаци, говорещи за придвижване на два крака
Според екипа има различни признаци, говорещи за придвижване на два крака. По думите им двуногостта отдавна се счита за основна придобивка в ранната еволюция на хоминините (еволюционната линия, обхващаща човека и преките му предшественици) и една от най-важните основни характеристики на тази група. До скоро за първи хоминин (предчовек), можещ да се движи изправен, бе смятан сахелантропа от Чад, но последни изследвания поставят под съмнение тези негови двигателни способности.
„Друг африкански хоминин – орорин (Orrorin) показва достатъчно убедителни, според повечето изследователи, признаци на двуногост, но този кенийски предчовек е с повече от 1 млн. години по-късен от хоминида от Азмака“ - разказва проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН, ръководител на разкопките и първи автор на публикацията.  
Той посочва, че количественият и качествен анализ на белезите на бедрената кост от Азмака достатъчно убедително показват уникална комбинация на признаци на наземно придвижване на четири крака с такива, сочещи възможности за изправен вървеж. Редица морфологически белези на намерената бедрена кост показват сходство с двуногите фосилни хоминини и човека и се отличават от дървесните човекоподобни маймуни. Такива са например удължената шийка на бедрото, позицията на глутеалната тубероза (изпъкналост), изчезването на интертрохантерния гребен в посока към малкия въртел, присъствието на интертрохантерна линия, ниските стойности на ъгъла между тялото и шийката на бедрената кост, правото тяло на костта и други белези. От дървесните човекоподобни маймуни хоминида от Азмака се отличава и по асиметричното развитие на кортекса на бедрeната шийка, установено чрез компютърна томография, пояснява ученият.
Друг признак е многомерният статистически анализ, който разграничава бедрената кост от Азмака от тези на европейските средно- и късномиоценски хоминиди, живели преди около 12-9.5 млн. год. -  данувиус, дриопитек, хиспанопитек (Danuvius, Dryopithecus, Hispanopithecus), и поставя бедрената кост от Азмака относително близко до африканските човекоподобни маймуни, но най-вече близко до двуногите хоминини като орорин, съвременния човек, парантропа и австралопитека, отбелязва проф. Дионисиос Юлатос от Аристотеловия университет в Солун.
„Тези преходни двигателни възможности и специално силните аргументи, показващи възможности за придвижване на два крака, правят хоминида от Азмака най-вероятния най-ранен предшественик на човека“, отбелязва проф. Спасов. 
Как е изглеждал хоминидът от Азмака, наречен Дива?
Според сравнителния анализ намерената бедрена кост е принадлежала на хоминид (т.е. представител на семейството на човека, висшите човекопокобни маймуни и техните преки предшественици). Това е женско същество, тежащо едва около 24 кг., което отговоря приблизително на 8-годишно момиче. Затова намереното същество е наречено от изследователите Дива (от дива жена по аналогия с русалките от легендите).  
Фосилната бедрена кост бе намерена по време на разкопките преди 9 години заедно с останки от маймуната мезопитек (Mesopithecus), от газели, други антилопи, хипариони, жирафи и носорози, характерни за балканската фауна от това време, обясняват Ралица Богданова и доц. Латинка Христова от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН). Тази природна обстановка показва един саванен ландшафт, който е бил характерен за късния миоцен на Балканите и за природата на Балкано-иранската палеозоогеографска провинция от това време. 
Къде са направени първите стъпки на човечеството?
От стотина години насам Африка бива приемана за люлката на човечеството и доказателствата за това са многобройни и убедителни.  Толкова убедителни, че трудно можеше да се допусне друга възможност. Наистина няма съмнение, че огромната част от еволюционния път на човечеството е преминал на Африканския континент. Но изглежда, че първите стъпки са направени на Балканите, разказват авторите на изследването.  
Балканите и Мала Азия са особено важни за еволюцията и миграциите на видовете, защото са кръстопът между три континента. Все повече са аргументите, показващи, че днешната саванна фауна на Африка е до голяма степен свързана по произход с Евразия, посочват те. 
Анализите ни от предходно изследване сочат, че времето между приблизително 8 - 7,5 и 5,5 млн. години е било време на масови миграции на редица видове бозайници от Балкано-ирано-афганския регион към Африка, но няма данни за обратния процес по това време - миграции от Африканския континент към Евразия, обяснява проф. Мадлен Бьоме от университета в Тюбинген. Тези миграции са предизвикани от климатични промени, свързани с развитието на Арабската пустиня, която става преграда на този фаунистичен обмен между Евразия и Африка преди около 5,3 млн. години. Един от мигрантите би могъл да бъде споменатият по-горе балкански хоминин. 
Вече няма съмнение, че през късния миоцен, когато на Балканите и в Предна Азия са обитавали грекопитекът и неговите вероятни преки предшественици - уранопитекът от Северна Гърция и анадолувиусът от Азиатска Турция, на обширна територия от Югоизточна Европа до Иран и Афганистан (т.нар. Балкано-иранска палеозоогеографска провинция), се е простирала савана с облик и фауна, сходни с тези на днешна Африка. Трупат се все повече данни за това, че с разкриването на подобни пространства в Африка, много от евразийските саванни обитатели са мигрирали на Африканския континент.  Все повече са аргументите, показващи, че днешната саванна фауна на Африка по произход е до голяма степен свързана с Евразия, посочват учените. 
„Съвременните данни показват, че разнообразието на висшите човекоподобни маймуни в късния миоцен на Източното Средиземноморие е много по-голямо, отколкото се смяташе, както и че множество човекоподобни, носещи белезите на днешните африкански човекоподобни маймуни, са съществували тук доста преди да бъде документирана тяхната поява в Африка. Натрупаните нови данни и анализи водят до извода, че африканските висши човекоподобни маймуни са се появили в Европа и че най-вероятно Балкано-анатолийския регион, където от 9,6  до 7,2 млн. год. обитават поне три рода от тази група, е мястото на произхода на днешните африкански човекоподобни“, казва проф. Дейвид Бигън от университета на Торонто, Канада. Вероятният първи предчовек (хоминин) – двуногото същество, открито в палеонтологичното находище Азмака (България), изглежда също се е разселил на юг, на Африканския континент, както много други бозайници (жирафи, носорози, хиени, антилопи и др.). Вследствие на това последвалата човешка еволюция е продължила там, уточни той.
/ВСР