Близки на загинали на пътя поискаха законодателни промени за борба с пътните произшествия и ефективна наказуемост на извършителите

Близки на загинали на пътя поискаха на кръгла маса в парламента законодателни промени за борба с пътните произшествия и ефективна наказуемост на извършителите. В дискусията по инициатива на Сдружение „Ангели на пътя“ и „Възраждане“ се включиха представители на МВР, на неправителствени организации и вещи лица.
Въвеждане на наказуемост за отказите за снемане на кръвна проба при произшествие на пътя, мерки за увеличаване на броя на вещите лица за автотехнически експертизи и намаляване на допустимата скорост на магистралите и в населените места бяха сред предложенията, обсъдени на кръглата маса. В началото Петя Иванова от "Ангели на пътя" прочете писмо от Памела за сестра ѝ Християна, останала завинаги на 14 години, което просълзи присъстващите. 
Заместник-председателят на парламентарната група на „Възраждане“ Петър Петров посочи, че с промени в Наказателния кодекс предлагат да се въведе наказуемост за отказите за снемане на кръвна проба. По думите му който откаже кръвна проба, в повечето случаи е употребил или алкохол, или наркотици. От „Възраждане“ предлагат също отнемане на превозното средство и когато шофьор, лишен от правото да управлява моторно превозно средство, е установен да шофира такова.
Петър Петров посочи, че в рамките на Наказателно-процесуалния кодекс предлагат увеличение на мярката задържане под стража за престъпления против транспорта, при които е причинена смърт. Не само високите наказания действат превантивно на обществото, но и задържането под стража за по-дълъг срок, коментира той и посочи, че предлагат максимален срок - до осем месеца в ареста. С промени в Закона за съдебната власт от партията целят да се увеличи  броят на вещите лица за извършване на автотехнически експертизи. 
От МВР посочиха, че са внесли законопроект в парламента чрез Министерския съвет, в който предлагат намаляване на максимално разрешената скорост – на магистралите тя да падне от 140 на 130 км/ч., а в населените места, където има т.нар. зона 30, максималната скорост да не може да надвишава 30 км/ ч.
Красимир Арсов, баща на Филип, който загина на пешеходна пътека в столицата, коментира, че скоростта в населените места трябва да бъде ограничена до максимум 30 км/ч. До момента съдилищата се опитват да квалифицират убийствата на пешеходна пътека след употреба на алкохол, като престъпление по непредпазливост, посочи той. По думите му ако успеят да променят това, ще бъде революция.
Проф. Станимир Карапетков – председател на Управителния съвет на Съюза на независимите автотехнически експерти в България, призова да се увеличи броят на кадърните автоексперти и да има институт за вещите лица. Според Карапетков трябва да се промени не само наказателната част, а и Законът за движение по пътищата.
Най-важното са автоекспертите, това е първото нещо, което трябва да се направи, коментира Петя Иванова от Сдружение „Ангели на пътя“. Тя даде пример с дела, които не започват с години или продължават с години, а водачите, причинили произшествията, са на свобода с шофьорска книжка.
С впечатление сме, че в момента законът служи само на виновния, коментира Ясен Бозуков, баща на загиналия при катастрофа Йордан. Народът ще остане доволен, ако бъдете по-твърди, обърна се той към институциите. 
На кръглата маса от МВР отчетоха по-малко загинали и ранени на пътя при повече тежки пътнотранспортни произшествия през миналата година и завишена контролна дейност. През 2024 г. са регистрирани над 7000 пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 481 души и 9045 ранени, посочи комисар Димитър Мичев, началник-отдел „Пътна полиция“ в Главна дирекция "Национална полиция".  
Алекси Кесяков от МВР отбеляза, че като се изключи годината на ковид, когато всичко е било блокирано, това е най-ниският брой загинали от 1961 година насам.