Най-често – 85% от случаите на агресията, се отчитат по време на нощните дежурства, посочи тя. По думите й 72% от причините за агресия са агресивни пациенти вследствие на алкохол или наркотици, а 45% - заради закъснение, породено от натоварен автомобилен трафик.
Когато липсват последствия за агресивни пациенти или агресивни техни близки, това насърчава агресорите, допълни лекарят. По думите ѝ агресията срещу медиците води до непрекъснат стрес и емоционално изтощение сред спешните екипи, а медиците напускат работното си място. При агресивни близки има риск от забавяне на оказването на медицинска помощ, медицинският екип не винаги може да реагира нормално, което може да доведе до грешки в медицинското обслужване и занижено качество на медицинската помощ, каза още д-р Димитрова.
Спешните медицински екипи работят в колаборация с всички институции в страната и затова координацията е от изключителна важност, добави тя. Ако не работим в сигурна среда, има забавяне в оказването на медицинската помощ, допълни д-р Димитрова. Медиците в спешните екипи се нуждаят от спокойствие, от ясни правила за действие при проява на агресия, от инкриминиране на инцидентите на насилие, за което е необходима ясна нормативна уредба. По думите на д-р Димитрова са необходими и обучителни курсове за спешните екипи, в които да бъде разяснявано как да реагират в ситуация на конфликти. Д-р Димитрова посочи още, че е наложително да има ефективни присъди за проявилите агресия към медици, а всички институции да работят в посока за намаляване на агресията. Трябва да се организират повече кампании срещу насилието, както и да се повиши обществената подкрепа на спешните екипи, каза още д-р Димитрова.