Чакащите за трансплантация в България към 6 октомври 2026 г. са 923 пациенти, от които 848 са за бъбречна трансплантация. Това съобщи Радостина Гетова, експерт в дирекция „Управление, координация и контрол на трансплантацията и асистираната репродукция“ в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ в рамките на XI-тата конференция за белодробна хипертония в София, организирана от Асоциация „Пулмонална хипертония“.
Конференцията бе открита от председателя на асоциацията Тодор Мангъров, който каза, че са в постоянна комуникация с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и с компаниите, внасящи лекарства. Акцент в дискусиите беше важността на транслационната дейност в България и новостите в терапията на пациенти с белодробна хипертония. Участие взеха и студенти от медицинските университети във Варна и София.
Белодробната артериална хипертония е рядка болест, но е по-честа при жените, като средната възраст на пациентите е 50 години, каза доц. д-р Васил Велчев, специалист по диагностика и лечение на белодробна хипертония в УМБАЛ „Св. Анна“ в София. Най-ранният симптом на заболяването е умората, а диагнозата може да бъде поставена чрез рентген, ехограф и кардиограма, добави той.
Велчев отбеляза, че другия месец предстои да бъде реимбурсирано ново лекарство за лечението на заболяването – подкожна инжекция. Това ще бъде добра добавка към всички стари вече медикаменти, каза той. По думите му белодробната трансплантация все още остава трудно постижима цел у нас.
Д-р Саркис Калустян, специалист по диагностика и лечение на белодробна хипертония в УМБАЛ „Св. Анна“ в София, говори за лечението и подхода на пациентите при тромбоемболична форма на белодробна хипертония.
Александър Симидчиев, пулмолог и народен представител, обясни какво позволява законовата рамка и какъв е опитът на други държави. Той посочи, че е от голямо значение България да стане член на международната организация Евротрансплант (Eurotransplant), която координира обмена и разпределението на донорски органи в европейски държави. За тази цел е необходимо да имаме 100 трансплантации годишно, каза Симидчиев.
През 2026 г. са заявени 13 трупни донора, 17 бъбречни трансплантации, две сърдечни и седем – чернодробни, отчете още Радостина Гетова. Тя разказа историята на трансплантациите в България, която започва през 1968 г. По думите ѝ общо за 2025 г. и 2026 г. 50 пациенти са получили съдействие за трансплантация в чужбина.