Да имаш своя азбука означава да имаш знаци, чрез които невидимото става видимо, каза Анна Бодакова от "Демократична България" в декларация

Да имаш своя азбука означава да имаш знаци, чрез които невидимото става видимо – мисълта, паметта, вярата, знанието, каза Анна Бодакова от „Демократична България“ в декларация от парламентарната трибуна по повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Азбуката е убежище на паметта, мост между поколенията и доказателство, че една дума може да съхранява, да се развива и да говори отвъд времето, посочи Бодакова.
Делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици дава на славянските народи не само азбука, а пространство за култура, книжнина и самостоятелно историческо присъствие. България заема ключово място в тази история. Именно тук чрез Преславската и Охридската книжовна школа словото намира своя дом и се превръща в основа на българската духовност и държавност, добави тя.
Достойнството на един народ е пряко свързано със способността му да назовава себе си със свои думи, да разказва своята история, да пази паметта си и да не бъде принуден да съществува само чрез чуждия поглед и език. Паисий Хилендарски е разбирал това, когато пише „История славянобългарска“, която връща самочувствието на българския народ и поставя начало на движение, по-голямо от всички нас, обясни Бодакова.
Тя посочи, че това наследство не може да ни бъде отнето, но може да бъде занемарено, превърнато в шум, грубост и безразличие към смисъла.