Парламентът одобри създаването на нова антикорупционна комисия, част от опозицията възрази срещу разследващите ѝ функции

Парламентът реши да бъде създадена нова антикорупционна комисия. Част от опозицията възрази срещу предвидените разследващи функции на антикорупционния орган.
Със 153 гласа „за“ – „Прогресивна България“ (ПБ), ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, 13 „против“ – ДПС и без въздържали се, Народното събрание прие на първо четене законопроекта на Министерския съвет за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. „Възраждане“ не участва в гласуването. Пленарната зала реши срокът за предложения между двете четения да бъде съкратен от седем на четири дни.
Според Елена Нонева от управляващата „Прогресивна България“ този законопроект трябва да бъде подкрепен, защото в държавата в момента няма нито лице, нито орган, който да разследва конфликта на интереси. Законопроектът и предложеният състав на членовете на комисията дават възможност тя да бъде независим политически орган, изтъкна депутатът. Нонева смята, че Комисията за противодействие на корупцията (КПК) трябва да има разследваща функция, защото само аналитична дейност не е достатъчна за работата ѝ. Няма да има дублиране на функциите и действията с други органи, подчерта тя. Разследващите инспектори ще могат ефективно и бързо да анализират информацията и ще могат да бъдат отстранени от длъжност, ако нямат необходимите качества за нея, разясни Елена Нонева. „Да изберем не за пореден, а за последен път една комисия, която наистина да работи ефективно“, призова тя.
Дискусията откри Петър Петров от „Възраждане“, който посочи, че настоящият законопроект на 90% повтаря предходния закон. „Това, което смятате да възкресите, няма да доведе до никаква борба с корупцията по високите етажи на властта“, посочи депутатът. Комисията е получавала около 800 сигнала за корупция, а са образувани около 400 проверки, отбеляза Петров. Възстановява се правото ѝ да обжалва откази за образуване на досъдебни производства по сигнали на лица, заемащи държавни длъжности, а за две години няма обжалване на нито един от 300 отказа, посочи депутатът. Той обаче отчете, че създаването на задължителен съдебен контрол е изключително важно.
От „Демократична България“ не се съгласиха с възстановяването на разследващите функции на КПК, но заявиха, че ще подкрепят законопроекта на първо четене.
Председателят на групата Надежда Йорданова уточни, че са за начина на формиране на този орган. Считаме за добро решение проверката на имуществото на лицата, заемащи висши длъжности, добави тя, но изрази скептицизъм към разследващите функции на КПК. Без реформи и демократично отчетна прокуратура не можем да имаме ефективна борба с корупцията, изтъкна председателят на ПГ ДБ. Статистическите данни, по думите ѝ, показват, че или в България корупцията намалява, или органите за нейното противодействие намаляват. Най-сложните форми на корупция остават извън обхвата на наказателното преследване, подчерта Йорданова. Тя предупреди, че без ефективна прокуратура се стига до концентрация на власт.
„Ще подкрепим законопроекта на първо четене, защото трябва да има силен орган за установяване на конфликт на интереси, който трябва да бъде независим, и това не е Сметната палата“, заявиха от ДБ. Любен Иванов подчерта, че законопроектът цели повишаване на резултатите от борбата с корупцията, на доверието в публичната власт и създаване на по-добра среда за икономическо развитие. Разследващите функции трябва да бъдат съпроводени с гаранции срещу влияние, смята той.
Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ изтъкна, че трябва да има институция, която да работи по всички случаи на корупционни практики по висшите етажи на властта, и не само по тях. Има десетки случаи на незаконосъобразно облагодетелстване на лица с държавен ресурс. Може да си спомним фалирали банки, кредитни милионери, апартаменти – всички тези случаи бяха оставени встрани от закритата КПК, защото управляващите тогава, вместо да се борят с корупцията, бяха решили да участват в нея и да ѝ поставят удобен защитен чадър, коментира Иванов. Според него много от случаите на корупция са били разкривани не от тогавашната КПК, а от организации от неправителствения сектор. Има различни предложения как да бъде сформирана новата комисия, но всичко зависи от това дали управляващите ще имат воля да се борят с корупцията или да ѝ поставят чадър, подчерта депутатът.
Колегата му Велислав Величков изрази надежда, че това Народно събрание ще изпълни изискванията и ще подпомогне държавата, тъй като корупционните престъпления са най-голямата язва на обществото. Положителното в законопроекта са публичните процедури при избора на членове на комисията с широко участие на гражданското общество, отбеляза той. Подкрепям отчитането на всеки шест месеца пред Народното събрание, но трябва да има реален парламентарен контрол, а не само формален доклад, допълни Величков. Той смята, че КПК трябва да има разследващи функции.