Две години след законодателните промени „Филмаутор“ и „Артистаутор“ настояват за оставки заради блокирано прилагане на авторските права

Днес се навършват две години от приемането на последните промени в Закона за авторското право и сродните му права – промени, закъснели и обезсмислени от собствената си невъзможност да бъдат приложени. По този повод двете организации за колективно управление на права „Филмаутор“ и „Артистаутор“ разпространиха остро открито писмо до председателя на парламентарната Комисия по култура и медии Тошко Йорданов, министъра на културата Мариан Бачев и директора на дирекция „Авторско право“ Мехти Меликов, съобщават от двете организации.
Поводът е втората годишнина от изменението на Закона за авторското право, което според творческата общност остава „неприложено“ и „обезсмислено“ поради липсата на механизъм за определяне на тарифи за препредаване на аудиовизуални произведения.
В писмото се подчертава, че България е единствената страна в Европейския съюз, в която автори и актьори – български и чуждестранни – не получават възнаграждения от препредаване на техните филми и сериали. Според данните, кабелните и сателитните оператори генерират около 500 млн. лева годишни приходи от абонати, без да заплащат съдържанието, което излъчват.
„И докато операторите печелят от труда на сценаристи, режисьори, оператори, актьори и продуценти, Министерството на културата е избрало удобната роля на зрител, защото… се тревожи как плащането на стотинки на абонат ще се отрази на комфорта на мрежите“, казват те. 
В документа се твърди, че отказът на Министерството на културата да утвърди правила за тарифите представлява „законодателен провал“, който обслужва корпоративни интереси. От организациите напомнят, че през първата половина на 2025 г. България вече е била глобена с близо 4 млн. лева за забавено въвеждане на европейските директиви от 2019 г.
От „Филмаутор“ посочват, че ще заведат дела за бездействие, така както през август подадоха жалба до Европейската комисия. „България вече е глобена с близо 4 милиона лева за забавено въвеждане на двете директиви 2019/789 и 2019/790. Следващите санкции ще дойдат за отказа да се приложи онова, което в останалата част от ЕС е елементарен правен рефлекс“, отбелязват те.
/ВСР